Решение № 5401 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2020 г.

Решение № 5401 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12190/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. П., подадена чрез адв. С. С., насочена срещу Решение № 381/29.09.2020 г., постановено по административно дело № 708/2019 г. на Административен съд - Стара Загора (АСС3 Адм. съд). В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението на административния съд да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, като основателен и доказан. Моли за присъждане на разноски, сторени пред настоящата съдебна инстанция. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, (ГДИН) в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на АССЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба на Г. П., с която е предявен иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди на стойност 196 530. 00 лв., претърпени за периода 07.02.2013 г. до 27.09.2019 г. Според исковата претенция незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация, се състояли в неосигуряване на адекватна медицинска помощ, която е довело до заболяването му – [заболяване], в резултат на което са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишавали неизбежното ниво на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. С обжалвания съдебен акт- Решение № 350 от 24.02.2020 г., постановено по административно дело № 366/2019 г. на Административен съд- Благоевград е бил отхвърлен предявения иск, срещу ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 196 530. 00 лв. За да достигне до този резултат административният съд от фактическа страна е установил, че при постъпването в мястото за лишаване на ищеца видно от медицински здравен картон (лист 71- 73 от делото на първоинстанционния съд) му е била поставена диагноза- [диагноза]. Посочил е, че от приложената по делото медицинска справка, изготвена от Директора на Медицинския център при Затвора [населено място]/лист 34/, се установява, че лицето е с [диагноза]. След проведена консултация с невролог е било назначено лечение с НПВС с добър ефект. Установил е, че в периода от 07.02.2013 г. до 28.05.2015 г. са регистрирани 15 посещения в Медицински център, като същите са свързани с оплаквания характерни за сезонни инфекции и [диагноза]. Назначавана е необходимата терапия, осигурявана от Медицинския център при Затвора [населено място]. В периода 25.08.2017 г. до 27.09.2019 г. са регистрирани множество прегледи на [диагноза], кожни проблеми, банални възпаления на горни дихателни пътища. Намерил е, че сегашните оплаквания на л. св. П. датират от средата на месец август 2019 г. По повод на тези оплаквания е прегледан в Медицински център на Затвора на 19.08.2019 г. с поставена диагноза: [диагноза]. Във връзка с болевия синдром е назначено медикаментозно лечение с Дексофен– 1 ампула мускулно, Бусколизин таблетки. Приетата по делото справка е посочила, че на 15.11.2019 г. е проведена консултация с невролог, във връзка с оплаквания от болка и схващане в кръста. Назначено е медикаментозно лечение с Депо Медрол, Баклофен и Тилкотил. По делото било събрани гласни доказателства, които дали сведения за психични преживявания на ищеца за процесния период. Решаващият съд, въз основа на установената по делото фактическа обстановка е намерил, че предявеният иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София е неоснователен. Приел е, че не е установено от начало на исковият период – 07.02.2013 г., да е било извършено каквото и да е било незаконосъобразно действие от затворническата администрация, включително и да е отказано осъществяването на медицински преглед. Направил е извод, че не е доказано за посочения в исковата молба период от време на Г. П., да не му е била осигурявана адекватна медицинска помощ, въз основа на негово искане. Основното заболяване на лицето е възникнало преди постъпването му в Затвора [населено място]. Съдът е намерил, че доказаните болки и страдания вследствие на [диагноза] на ищеца, са нормална последица от заболяването, което обаче не е възникнало вследствие на оказаната медицинска помощ на администрацията на Затвора [населено място]. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение. Основателността на иск по чл. 203 от АПК, чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите на касатора, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал, съгласно приложимата правна уредба. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. От доказателствата не се обосновават предпоставки, за да бъде осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати претендираните неимуществени вреди. Обосновано съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. При липсата на така посочената изискуема предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на ответника по този ред. От първостепенния съд е извършен анализ на приложимите законови разпоредби от ЗИНЗС и подзаконови от ППЗИНЗС. Правилно АС приема, че не е налице бездействие на администрацията на Затвора [населено място], изразяващо се в неполагане на грижи за здравето на П. за процесния период. Правилно съдът е преценил, че от така приложените документи е видно, че оплакванията за болка в кръста на ищеца са от преди постъпването му в Затвора [населено място] /17.02.2012 г./. Освен това в процесния период му е било осигурена исканата медицинска помощ, респективно преглед, което предполага и изпълнение на нормативно определеното дължимо поведение от страна на служителите на Затвора [населено място]. За периода от 07.02.2013 г. до 28.05.2015 г., не са събрани доказателства по делото, които да докажат наличието на неправомерно поведение от страна на служителите на Затвора Стара Загора, и по специално– отказ за осъществяване на медицински преглед. При престоят му в затвора, същият е бил лекуван медикаментозно. Това обстоятелство не се отрича и от самия ищец – давани са му били лекарства и са му биели инжекции против болките. От друга страна, характерът на заболяването не е предполагало друг вид лечение или специални манипулации. Що се отнася до периода 25.08.2017 г. – 27.09.2019 г., ищецът не е доказал по безспорен начин, че е искал медицинска помощ, която да му е била отказана. По делото не са установени незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, които да се изразяват в неосигуряване на адекватна медицинска помощ, която е довело до заболяването му– [заболяване]. Що се отнася до описаните, като претърпени болки и страдания, то същите са последица от наличието на хроничното заболяване на ищеца, което се характеризира с периоди на обостряне и затихване. От лицето не е доказано, че именно в исковият период 25.08.2017 г. – 27.09.2019 г., е налице периодично обостряне, което да е вследствие на някакви неправомерни действия на затворническата администрация. Съдът е обсъдил възраженията на ищеца и правилно е приел, че не е констатирано неоказване на адекватна медицинска помощ на ищеца от страна на администрацията. В тази връзка подробно е обсъдил, както хроничното заболяване на ищеца, така и здравословният му статус през съответните процесни периоди. Администрацията на Затвора е осигурявала на П. изпълнение на предписанията на лекарите, необходимите лекарства, медицински консултации и лечение- чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС. ГДИН е изпълнила своите законоустановени задължения и не е налице незаконосъобразна или неправомерна дейност. Няма данни за служители на администрацията, които със своите действия да са попречили на права на ищеца, нито да са проявили бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение по закон да осъществи свое право в сферата на медицинските грижи и лечение. Същата администрация няма правомощия и съответно не носи пряка отговорност за постигане на резултати от лечението. Не е налице бездействие по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, след като са осигурени необходимите прегледи, консултации и диагностика. Видно от приобщените по делото доказателства, спрямо лицето са полагани необходимите медицински грижи, съгласно Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Правилни са доводите на адм. съд, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. Доказателствата не посочват нито едно незаконосъобразно действие или бездействие през периода на изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода. В конкретния случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че не е доказано да не е осигурявана адекватна медицинска помощ, въз основа на негово искане. Безспорно заболяването на опорно- двигателния апарат е възникнало и диагностицирано, преди постъпването му в Затвора [населено място]. Не са налице и следващите се предпоставки от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са доказани като настъпили факти от обективната действителност причинени в резултат на адм. бездействие неимуществени вреди, изразяващи се в преживени неудобства, емоционални страдания и психически стрес, които да надвишават неизбежното ниво на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Този извод не се променя от свидетелските показания, които са общи, противоречиви, необективни и едностранчиви. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, адм. съд е извел законосъобразни изводи, като е приел исковите претенции за неоснователни. Липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ определя и отхвърляне на иска като неоснователен. Съдебното решение, като правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, които изключват приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд – трето отделение,