Решение № 5850 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен Директор на Агенция за хората с увреждания, чрез гл. юриск. Балашев, срещу Решение 2377 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело 325/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Зърнени храни-В. ТърновоЕООД с адрес на управление в гр. Велико Търново срещу Заповед 0023-3254 от 20.06.2022г. на касатора, с която проектът на дружеството с вх. 0023-2331 от 13.05.2022 г. не е бил финансиран. Претендира разноски. Ответникът Зърнени храни-В. ТърновоЕООД, чрез адв. Мартинов, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател негова заповед и изпрати преписката на касатора за ново произнасяне, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон във връзка с извършеното оценяване на проекта на дружеството, като е реферирал към поставените различни оценки от тримата негови оценители. Настоящият касационен състав намира извода на административния съдия за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. В касационната жалба твърденията се концентрират също върху извършеното оценяване, като се сочи, че търговецът не отговоря на изискването за минимална обща базова оценка от 44 точки съгласно утвърдената Методика за класиране, а събира само 36 точки, съобразно оценките на тримата членове на оценителната комисия. От тази гледна точка правилно първостепенният съд е разгледал уредбата, дадена с приложимата Методика за финансиране на проектни предложения на работодатели/органи по назначаване по Национална програма за заетост на хората с увреждания, като е констатирал, че са налице значителни разминавания между експертите досежно поставените от тях брой точки по конкретните показателни(така по критерий 1 Точност и пълнота на формуляра единият оценител е поставил 8 точки, а другите двама по 4 точки; по критерий 4 Пълнота и изчерпателност на дейностите двамата са дали 5 точки, докато третият е дал 15 точки). Тук следва да се отбележи, че съществени са разликите между оценка формален по съответния специфичен показател участникът е направил формално предложение, без изискуемата пълнота и обоснованост, които се съпоставят от сериозни пропуски и неясноти, доказващи неговата затруднена изпълнимост и оценка добър по съответния специфичен показател работодателят е спазил всички необходими изисквания, налице са доказателства за неговата изпълнимост. Налице е ясно задължение на членовете на помощния орган да обосноват присъдените точки(чл.14 ал.3 от Методиката), като административният съдия ясно е откроил случаите, когато това не е било направено или обосновката не съответства на установените факти или на правилата на логическото мислене за дадения компонент. Правилно е отчетено от съда и значението на търсеното придобиване от дружеството на оборудване за работно място за новозаето лице с трайни увреждания, като е без значение обстоятелството, че към момента на кандидатстване лицето е било наето на срочен трудов договор със срок на изпитване. Това обстоятелство е съобразено от органа, без да се отчита нормата на чл.44 ал.2 от ЗХУ, според която работодателят, съответно органът по назначаване, наема на работа хора с трайни увреждания за срок, не по-кратък от три години след осигуряването на финансирането по ал. 1. Т.е. задължението на работодателя за сключване на трудов договор с наетото лице с увреждания за три години възниква от момента на осигуряване на финансирането чрез сключване на договор с АХУ, а не е задължително да е изпълнено към момента на подаване на проекта. По тези, а и по останалите повдигнати с касационната жалба спорни обстоятелства, първостепенният съд е изложим подробни мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ответника по касация, които се констатираха да са в размер на общо 1 000 лева за осъщественото процесуално представителство от адвокат по делото. Направеното възражение за прекомерност не следва да се разглежда (заявено при евентуалност), тъй като съобразно чл.8 ал.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа именно 1 000 лева е предвиденият в случай минимум. Или АХУ следва да бъде осъдена да заплати на ЕООД-то имено претендираната сума от 1 000 лева. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,