Решение № 15893 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2012 г.

Решение № 15893 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касаторът Петър Китанов обжалва решение № 7574/30.05.2012 г. постановено по адм. д. № 2025/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, второ отделение, с което оспорването на чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 2, ал. 2 и 3 по отношение на израза "самоосигуряващи се лица", както и на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се от тях лица, обн., ДВ, бр. 1/2006 г., в сила от 01.01.2006 г. на министъра на финансите.

Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК.

Ответниците - физически лица не изразяват становище по касационната жалба.

Ответникът - Министерство на финансите изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението.

Ответникът - Национален осигурителен институт изразява писмено становище за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна.

Решението е правилно.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Наредба Н-8/ 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурители за осигурените от тях лица, както и самоосигуряващите се лица, като законосъобразни са съображенията, че е валиден подзаконов нормативен акт, тъй като според § 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване е издадена на основание чл. 5, ал. 6 от КСО при законова делегация на министъра на финансите, в кръга на неговата компетентност.

1. По оплакването за нарушение на материалния закон. Решаващият състав на съда въз основа на доказателствата по делото, подробно е мотивирал решението като е разгледал подаването на декларации по образец № 1, 2, 3, 5 и 6, приемайки законосъобразно, че за практикуващите адвокати декларациите по образец № № 1 и 6 са задължителни. Прието е правилно, че не е налице дублиране на задълженията за деклариране, предвидени в образец № 6 от Наредбата, който изисква от самоосигуряващите се лица да попълнят в нея дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година, а тя се подава най-късно до 30.04. относно дължимите вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване и законосъобразно е прието, че същността на тази декларация е свързана с изчисляване на окончателния размер на дължимите вноски по ДОО и здравното осигуряване за предходната година. Законосъобразни са изводите, че образецът на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ ежегодно одобрявана от министъра на финансите с различно съдържание, поради което правилно е прието, че не е налице постоянна база за сравнение. Тази декларация не е част от приложимото право, нито е правна разпоредба, спрямо която да се преценява оспорената Наредба като подзаконов нормативен акт. Твърдяното нарушение на материалния закон за противоречие на конкретни материални норми /без да са посочени/ от нормативни актове от по-висок ред на оспорената Наредба и по-точно за противоречие с нормата на чл. 87, ал. 2 ДОПК, сочеща на друг ред на събиране и отразяване на информацията, съдържаща се в образец № 6 декларация, е неоснователно. Този закон урежда общия регистрационен режим на задължените лица и не касае декларирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, поради което липсва противоречие между оспорената наредба и сочената разпоредба. С оглед на всички тези изводи оплакването за нарушение на материалния закон наведено с касационната жалба е неоснователно.

2. Решението е обосновано. Извършена е пълна и обстойна проверка при спазване разпоредбите на чл. 168 и чл. 146 АПК за законосъобразност на акта не се е ограничил и е изследвал всички основания за оспорване и след цялостна преценка на фактите и обстоятелствата по делото е направил изводите в съответствие с тях и закона, поради което не се констатираха и нарушение на процесуалния закон. Решението е мотивирано и постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия