Решение № 10953 от 26.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2009 г.

Решение № 10953 от 26.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елисавета Борисова Илиева от гр. Габрово, против Решение № 8/4.02.2009 година на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по административно дело № 6870/2008 година. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Илиева против Заповед № ЧР-33-016/31.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София (АГКК), за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Недоволна от решението, Илиева го обжалва. Счита, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като АССГ не е обсъдил наведените от нея мотиви в писмените й бележки, а обжалваната от нея заповед няма мотиви. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с отмяна на заповедта на изпълнителния директор на АГКК. Ответникът - изпълнителния директор на АГКК, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови своето решение АССГ е приел следната фактическа обстановка: Със Заповед № ЧР-31-013/5.06.2008 г. на изпълнителния директор АГКК, жалбоподателката е била назначена за първи път на държавна служба, на длъжността "младши експерт АО" в Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Габрово, с ранг V младши, считано от 9.06.2008 година, на основание чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 10д, ал. 4 и при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. С обжалваната Заповед № ЧР-33-016/31.10.2008 година служебното й правоотношение е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че обжалваната заповед е издадена в рамките на едногодишния срок, предвиден от ЗДСл в полза на органа по назначаване. С нея, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 10.11.2008 г. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 1, поради което е приел, че са били налице необходимите две кумулативни пердпоставки на тази норма - жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба и към датата на прекратяване на служебното й правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок за изпитване. При така установеното съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалваният административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон - чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на две предпоставки - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и да не е изминала една година от датата, на която той е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на 5.06.2008 г. В случая тя е встъпила на държавна служба за пръв път на 9.06.2008 г., а заповедта за прекратяване на служебното и правоотношение е издадена на 31.10.2008 г. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона е, да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества, вкл. умението му да работи в колектив. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. От друга страна е необходимо да се даде възможност за преценка и на държавния служител, за характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител или последният прецени, че заетата от него длъжност не оправдава очакванията му. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на касаторката. Предвид на изложеното, решението на АССГ е правилно като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Доводите, развити в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Касаторката, както се каза по-горе, твърди липса на произнасяне от страна на АССГ по доводите, наведени в писмените й бележки и липса на мотиви на обжалваната заповед, който довод се прави за първи път пред настоящата съдебна инстанция. Видно от изложеното в писмените бележки на Илиева, тя твърди, че са допуснати нарушения от страна на органа по назначаването във връзка с преждевременното й атестиране, възлагане на несвойствени за длъжността й задължения. Същевременно оспорва оценката за притежавани от нея компютърни умения. Действително, така изложените доводи не са обсъдени в решението на АССГ. Последното обаче не е необходимо, предвид спецификата на изпитателния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, изложена също по-горе. Обсъждането на оценката за работата на новоназначен държавен служител, за периода от една година след назначаването, не е в правомощията на съда, а само на органа по назначаване, поради което необсъждането на доводите не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същата причина следва да се приеме като неоснователен и доводът за липса на мотиви в обжалваната заповед. За прекратяване на служебно правоотношение по реда на чл. 12, ал. 1 ЗДСл изисква наличието само на посочените и разгледани по-горе предпоставки. В случая те са налице. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение