Решение № 13743 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16614/2013 г.

Решение № 13743 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16614/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и от "Георгиев и ко" ООД, срещу Решение № 541 от 29.10.2013 г., постановено по адм. дело № 543/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ), 2 състав. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт № 04251100003/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение № 437 от 07.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д"ОУИ"), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Велико Търново, в обжалваната му част, в която за 2006 г. е определен корпоративен данък (к. д.) в размер над 27187,50 лв. и лихви върху него в размер над 14445,85 лв., за 2007 г. е определен к. д. в размер над 18125,00 лв. и лихви върху него в размер над 7006,66 лв., за 2008 г. е определен к. д. в размер над 18125,00 лв. и лихви върху него в размер над 4253,06 лв. и за 2009 г. е определен к. д. в размер над 26250,00 лв. и лихви върху него в размер над 3118,05 лв.; жалбата срещу този РА, подадена от "Георгиев и ко" ООД е отхвърлена, в частта, в която е определен допълнително к. д. до посочените в решението размери, а "Георгиев и ко" ООД е осъдено да заплати на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 2101,74 лв. С касационната жалба, подадена от директора на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново решението, предмет на контрол, се обжалва в отменителната РА част, като се иска неговата отмяна в тази част и постановяване на решение по същество на спора, с което жалбата на "Георгиев и ко" ООД срещу спорния РА, да бъде отхвърлена, в частта, в която по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, отм.) и ЗКПО за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. е определен допълнително к. д. в размер на 270000,00 лв. и лихви в размер на 92221,29 лв. във връзка с увеличения финансов резултат с отчетените разходи по фактурите, издадени от Сдружение "Българска конфедерация по кик-бокс и муай тай" (сдружение/то). Твърди се, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на установените факти и на доказателствата, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност и е постановил немотивирано решение. По делото не са представени доказателства за реалното осъществяване на процесните рекламни услуги, както от сдружение/то, така и от "Георгиев и ко" ООД, в това число от сдружението не са представени такива за извършени разходи във връзка с осъществяването на твърдените услуги. Представените приемо-предавателни протоколи (ППП) били оспорени досежно достоверността им, а дадените в тази връзка показания от св. Боян Колев следва да се преценяват като дадени от лице, заинтересовано от изхода на делото. За да направи извод за извършването на услугите, неправилно съдът е кредитирал тези показания и се е позовал на отчетите на сдружението. Поддържа се, че не са налице реално извършени сделки, за които са издадени спорните фактури и е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 2 и ал. 2 от същия закон (относно 2006 г.), респективно тази на чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО (относно 2007 г. - 2009 г.). Излагат се подробни съображения за неправилно кредитиране заключението на съдебно - оценителната експертиза, която не е определила пазарната цена на рекламните услуги, тъй като посочените в нея методи за оценки на услугите по същество не съответстват на начините за тяхното извършване, посочени в Наредба № Н-9/2006 г., във вр. с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. В този смисъл така определената цена на услугите е неотносима. Моли се отмяната на решението, в обжалваната част, и отхвърляне на жалбата на "Георгиев и ко" ООД, в частта, в която по ЗКПО (отм.) и ЗКПО е установен допълнителен корпоративен данък за 2006 г., 2007 г., 2008 г., и 2009 г. в общ размер на 270000,00 лв., лихви в размер на 92221,29 лв. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 15388,85 лв. Ответникът по тази касационна жалба - "Георгиев и ко" ООД я оспорва по изложени съображения в представено по делото възражение. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор не се явява и не се представлява. С касационната жалба, подадена от "Георгиев и ко" ООД, решението, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която съставът на АСВТ е отхвърлил оспорването по предявената жалба, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението, в тази част, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила. Изразява се становище, че неправилно съдът приема наличие на отклонение от данъчно облагане поради сключването на процесните сделки при условия, които се отличават от обичайните такива при други сходни сделки. Обръща внимание, че както в хода на ревизията, така и при първото и второто разглеждане на делото от съдебните състави на АСВТ не се твърди и не е налице установяване за това. Излага подробни съображения за неправилност на решението и в частта за разноските. Иска отмяната му, в обжалваната част, и присъждане на направените по делото разноски, както следва: адвокатско възнаграждение в общ размер на 18000,00 лв., 1300,00 лв. - за съдебни експертизи и 110,00 лв. - за разноски за призоваване на свидетел. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново, представя писмен отговор, в който изразява становище, че решението, в обжалваната от този касатор част, е правилно постановено. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и оспорва тази, подадена от директора на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново. По същество моли уважаване жалбата на "Георгиев и ко" ООД и отхвърляне на жалбата на другия касатор. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства за сторените такива и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По съществото им съдът съобрази следното: Производството пред АСВТ е било повторно, след като с Решение № 8230 от 11.06.2013 г., постановено по адм. д. № 15112/2012 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 542 от 06.11.2012 г., постановено по адм. д. № 971/2011 г. по описа на АСВТ, в частта, с която е отменен РА № 04251100003/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Велико Търново относно допълнително определения к. д. за данъчни периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 281100,00 лв. и лихви за забава 94444,08 лв., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. С отменителното решение съставът на ВАС е дал указания за определяне условията на сделките по чл. 14, ал. 2 ЗКПО (отм.) и чл. 16, ал. 1 ЗКПО, включително с помощта на специални знания, както и за установяване на финансовия резултат, а и задължението за корпоративен данък за всички спорни периоди, при зачитане приетото от състава на ВАС относно разходите по доставките на "Вестекс" ООД. С решението е прието реалното осъществяване на услугите от "Вестекс 2001" ООД и документалната обоснованост на разхода по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Постановеният при първото разглеждане от АСВТ съдебен акт по спора е оставен в сила, в частта, разрешаваща го по ЗДДС относно установените задължения по този закон, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от това дружество. Предвид дадените от ВАС указания и по искане на "Георгиев и ко" ООД по делото е допусната, назначена, изслушана и приета съдебно - оценителна експертиза (СОцЕ), чиято задача е била да даде заключение относно обичайните/пазарните цени на рекламната услуга, предмет на процесните договори (към датата на сключването на сделката), като съобрази обичайните/пазарните цени между сходни страни и при подобни условия, уговорени в процесните договори за реклама, при съобразяване на правилата и методите на Наредба № 5 от 26.12.1999 г. и съответно Наредба № Н-9, и § 1, т. 8 и т. 10 ДР ДОПК. Съгласно заключението размерът на обичайните/пазарните цени на рекламната услуга за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. е определена на 418750,00 лв., а за 2009 г. - на 337500,00 лв. В част "Извод" от заключението декларативно е записано, че е изготвено при съобразяване правилата и методите на Наредба № 5 от 26.12.1999 г. и съответно Наредба № Н-9, и § 1, т. 8 и т. 10 ДР ДОПК. Експертизата е работила след проверка на документите по делото и посочените в нея два договора "пазарни аналози" от 2009 г. и 2011 г. Приетата съдебносчетоводна експертиза (ССЕ) е дала заключение относно увеличението на финансовия резултат за всяка от процесните години при съобразяване заключението на СОцЕ, относно дължимия допълнително к. д., както и лихвата върху него. За да постанови обективирания в диспозитива на решението правен резултат, първоинстанционният съд е съобразил легалното определение на понятието "разходи за реклама" съгласно § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО и е приел, че в процесния случай е налице извършване на реклама от страна на сдружението - изпълнител по спорните договори за всяка от процесните години. Посочил е, че в този смисъл са както договорните отношения между страните, така и показанията на разпитания свидетел Колев, който е изяснил процеса на осъществяване на рекламата. Намерил е, че в подкрепа на извода за реално осъществени доставки по тези договори е и заключението на СТЕ, установило, че всяка заплатена услуга е издавана фактура, придружена с касов бон от регистрирани фискални устройства. Предвид това съдът е направил извод, че разходите за реклама са документално обосновани, тъй като се представени първични документи, придружени с фискален бон и същите са реално осъществени. Въпреки непредставянето на доказателства от сдружението във връзка с извършени от него разходи, свързани с тези услуги, съдът е счел за достатъчни приетите като доказателства годишни доклади, установяващи мероприятията, в които са участвали състезатели и е извършвана реклама. Кредитирал е приетите заключения на СОцЕ и ССЕ, предвид което е направил обективираните в решението фактически и правни изводи. Оплакванията на директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново за допуснато от състава на АСВТ нарушение при извършване преценка на доказателствата във връзка с реалността на спорните услуги и немотивираност на решението, са основателни. Неправилно съдът е приел, че в процесния случай е налице извършване на реални рекламни услуги от страна на сдружението - изпълнител за всяка от процесните години, като се е позовал на легалното определение по § 1, т. 33 ДР ДОПК, договорните отношения между страните, показанията на разпитания свидетел Колев, издадените фактури, придружени с касов бон от регистрирани фискални устройства и годишните доклади на същото. Основателно е и оплакването на този касатор във връзка с кредитиране свидетелските показания на свидетеля Боян Колев. Само по себе си отношението между свидетеля, в качеството му на председател на сдружението, и управителят на "Георгиев и ко" ООД - чл. на неговия управителен съвет, не води на този извод, но налага обсъждане дадените показания в светлината на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. При извършването на тази преценка настоящият съд констатира очевидно несъответствие на казаното от Колев в съдебното заседание на 21.03.2012 г., при първото разглеждане на делото от състав на АСВТ, с вписаното в представените по делото ППП от 03.01.2006 г., 03.01.2007 г., 03.01.2008 г. и 05.01.2009 г. (подписани от Колев, за сдружението), и изложеното от това лице в писмен вид в приобщените също като доказателства по делото отчети по договорите за реклама от 03.01.2006 г., от 03.01.2007 г., от 03.01.2008 г. и от 05.01.2009 г. Съобразно разписаното в идентичните клаузи на приложените договори за реклама от същите дати, е договорено извършването на финансово подпомагане срещу реклама на държавния и международен спортен календар по кик бокс и муай тай, при което изпълнителят (сдружението) се задължава да постави реклама по дадени материали от рекламодателя в залите по време на мероприятията, а рекламодателят ("Георгиев и ко" ООД) да предостави средства за подпомагане на спортните мероприятия на сдружението регулярно - всеки месец, в брой или по банков път сума в общ размер (годишно) на 600000,00 лв., в срок до края на всяка от календарните години. Материалите следва да бъдат предоставени на изпълнителя от рекламодателя в срок до края на месец януари на съответната година. Колев свидетелства, че дейността на сдружението по процесните договори се е изразявала в това да се разпространяват рекламни материали - флаери, тениски, шапки, информационни брошури, предоставени от "Георгиев и ко" ООД, при участия в състезания, основно в чужбина. Материалите са разпространявани, както по време на неформални контакти, така и по време на състезанията, включително на рекламодатели на други отбори. В България рекламата е осъществявана чрез поставянето на големи рекламни пана и транспаранти пред съдийската маса или на друго видимо място. Предаването на рекламните материали е оформяно в протокол в началото на всяка година. Така изнесеното от свидетеля не кореспондира на вписаното в представените ППП за всяка от годините и на отразеното в отчетите за извършени дейности по договорите, подписани също от Б. Колев. Свидетелят сочи, че разпространяваните рекламни материали (предимно в чужбина), предоставени от рекламодателя ("Георгиев и ко" ООД) за изпълнение на договора са представлявали флаери, тениски, шапки, информационни брошури, докато ППП са съставени, за да удостоверят предаването на други материали с оглед изпълнението на договорите, както следва: за 2006 г. на 300 календари, 400 запалки и 400 химикалки и едно рекламно пано; за 2007 г. - 350 календари, 400 запалки и 400 химикалки и едно рекламно пано; за 2008 г. - 350 календари, 500 запалки и 400 химикалки и за 2009 г. - 350 календари. Не се твърди и установява, че в течение на всяка от процесните години са предоставяни допълнителни бройки от тези или други рекламни материали, съгласно т. 3 от ППП. На следващо място, съгласно отчета по т. 5 от договора от 03.01.2006 г., подписан от Б. Колев като председател на сдружението, рекламата в страната е извършена чрез използване на фирменото лого върху флаери, папки, спортни фланелки, шапки, календари на федерацията, аксесоари, тефтери, химикалки, флагчета, папки, чанти и други, които са раздавани по време на състезанието. Изготвянето на тези рекламни материали е възлагано на "фирма изпълнителка" по предварително уточнен проект. Макар да е налице частично съвпадение относно артикулите, съгласно показанията на свидетеля и ППП, рекламните материалите според свидетеля са предавани от рекламодателя, а тези по отчета - за възлагани за изработка на фирма от самия изпълнител, тоест не са предавани от "Георгиев и ко" ООД. Освен това, съгласно свидетелските показания тези материали са разпространявани в чужбина, а съгласно отчетите - в България. Свидетелят установява, че в България рекламата е осъществявана чрез поставяне на големи рекламни пана и транспаранти пред съдийската маса или на друго видимо място за разлика от вписаното в отчетите. В чужбина, съгласно отчета, рекламата се свежда до изписване на логото на "Георгиев и ко" ООД и е организирана от местните организатори, като сдружението извършва само контрол за изпълнението на уговорките. Видно е от отчета, че относно изпълнението на договора по време на международните турнири организаторите на спортните прояви имат ангажимент по изготвянето на рекламните материали, с които се рекламират самите състезания и прояви като се обявяват имената на фирмите - рекламодатели и техния основен предмет на дейност, като в рекламните блокове на описаните в отчета мероприятия и турнири е изписано логото на "Георгиев и ко" ООД. С идентично съдържание е и представения отчет по т. 5 от договора за реклама от 03.01.2007 г., поради което във връзка с установяване изпълнението на този договор се констатират същите несъответствия. Съгласно отчета по т. 5 от договора от 03.01.2008 г., рекламата в България е извършена чрез използване на фирменото лого върху изработени също от "фирма изпълнителка" спортни фланелки, рекламни шапки, календари със спортния календар на федерацията, настолни аксесоари, тефтери, химикалки, флагчета, папки, чанти и други, които са раздавани по време на състезанието. Относно изпълнението на договора по време на международните турнири съдържанието е идентично на отчета за 2006 г. и 2007 г. Съгласно отчета по т. 5 от договора от 03.01.2009 г., рекламата в България е извършена чрез използване на изработени от "фирма изпълнителка" рекламни шапки, календари със спортния календар на федерацията - джобен формат, рекламни тениски, настолни аксесоари, тефтерчета и химикалки, флагчета и други, които са раздавани по време на състезанието. За 2008 г. и 2009 г. се констатират различия и досежно вида на рекламните материали. Относно изпълнението на договора по време на международните турнири съдържанието е идентично на отчета за 2006 г. и 2007 г. Тоест, несъответствията между свидетелските показания на Колев, подписаните от него отчети и ППП, се констатират досежно изпълнението на услугите за всяка от процесните години. В този смисъл, като не е отчел така съществуващите противоречия между показанията на свидетеля и останалите представени по делото доказателства, съдът неправилно ги е кредитирал и в нарушение на правилата за тяхната преценка е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на тях. Обратно на възприетото от първоинстанционния съд, годишните доклади за дейността на сдружението, които предвид представянето им в Министерство на правосъдието имат достоверна дата (тази, на която са обработени в системата на министерството съгласно писмо на директор Дирекция "Регистри") - 11.09.2007 г. относно доклада за 2006 г.; 14.05.2008 г. относно доклада за 2007 г.; 12.12.2009 г. относно доклада за 2008 г.; 13.12.2010 г. относно доклада за 2009 г., последният постъпил на 27.05.2010 г., не установяват реалното осъществяване на услугите. Тези доклади дават подробна информация относно дейността на сдружението и провежданите мероприятия, но не попълват липсата на доказателства относно релевантните факти. В нито един от тях не е намерило място отразяването на спорните договори за реклама. Предвид така изложеното следва да се приеме, че по делото не са налице доказателства, от които да се направи обоснован извод за реално осъществяване на спорните рекламни услуги, за които са сключени договорите за реклама от 03.01.2006 г., 03.01.2007 г., 03.01.2008 г. и на 05.01.2009 г. и са издадени процесните фактури. В този смисъл потвърждава се установеното от органа по приходите, че реални услуги по процесните фактури не са извършени, а направените в обратната насока изводи от състава на АСВТ се явяват необосновани на приетите по делото доказателства. Установяване реалността на доставките е предпоставка за признаване на отчетения разход за тях за данъчни цели. Сключването на сделки, които не са действително осъществени и отчитането на резултата от тях е с цел отклонение от данъчното облагане в хипотезата на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2 и 3 ЗКПО (отм.), които норми са приложими относно предмета на спора в частта относно данъчен период 2006 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, резултатът от тези сделки не се взема предвид изцяло или частично при определяне на дължимия данък. Предвид това, че чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) предвижда финансовият резултат за данъчни цели да се увеличава с разходите, произтичащи от сделки, съгласно глава първа, раздел IV, част от която е и чл. 14, при определяне на дължимия данък съгласно чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) финансовият резултат преди данъчно преобразуване се увеличава със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения, тоест от сделки, при които липсват доказателства да са реално осъществени. В тези случаи финансовият резултат ще се увеличи с осчетоводените разходи (срещу тях не е получена реална престация), защото тези сделки отговарят на критериите по глава I, раздел IV ЗКПО (отм.). Следователно налице са фактическите и правни основания за преобразуване на финансовия резултат за 2006 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм). Освен това е налице и основание за увеличаване на финансовия резултат със същата сумата на отчетените разходи в нарушение на счетоводното законодателство по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), доколкото липсва документално обоснованост на така отчетените разходи, тъй като издадените фактури не документират реално извършени стопански операции. Налице е и посоченото в РА основание в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). Единствено реално извършената доставка на услуга може да бъде основание за документиране на извършен разход от получателя по фактурата. След като процесните фактури не отразяват реално осъществени доставки, отчетените разходи по тях не се признават за данъчни цели. Предвид това правилно е прието в РА и от решаващия орган, че е налице хипотеза по чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13 ЗКПО (отм.), във вр. с чл. 14 и 15 от същия закон за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за този данъчен период. По отношение на данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. увеличението на финансовия резултат е по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, във вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО. Предвид установената липса на реалност на спорните доставки, отчитането на разходи по фактури за такива сделки, правилно е квалифицирано като сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчното облагане, защото не могат да се признават разходи, срещу които липсва насрещна престация. Освен това липсва документална обоснованост на посочените разходи. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Спорните фактури не отговарят на изискването да отразяват вярно стопанските операции, поради което правилно разхода по тях не е признат за данъчни цели. Освен така изложеното, основателно този касационен жалбоподател възразява относно приетите от СОцЕ обичайни/пазарни цени на процесните рекламни услуги с твърдението за несъобразяване заключението с Наредба № Н-9/2006 г. и § 1 ДР ДОПК. Както вече се посочи, в заключението декларативно е записано, че е изготвено при съобразяване правилата и методите на Наредба № 5 от 26.12.1999 г. и съответно Наредба № Н-9, и § 1, т. 8 и т. 10 ДР ДОПК, без обаче да се сочи конкретно въз основа на кой конкретно метод или методи са изградени крайните изводи. Предвид това, въпреки данните за ползваните договори "пазарни аналози" от 2009 г. и 2011 г., не може да се изгради обоснован извод досежно обичайната/пазарната цена на процесните рекламни услуги. Предвид направените по - горе изводи относно липсата на реалност на спорните рекламни услуги, установяването, респективно неустановяването на условията при обичайните сделки от вида на процесните, респективно на пазарните цени, е без практическо значение. Като резултат на всичко изложено, касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново е основателна, а тази на "Георгиев и ко" ООД е неоснователна, в частта, срещу обжалваното решение в отхвърлителната жалбата част. Предвид установените материалноправни предпоставки за извършване на процесните увеличения на финансовия резултат за спорните данъчни периоди с отчетените разходи за реклама по фактурите, издадени от сдружението заради установената липса на реално извършени сделки, "Георгиев и ко" ООД се явява задължен за допълнително определения к. д. съгласно РА. Предвид това безпредметно е произнасянето по оплакването относно възприетото от първоинстанционния съд наличие на отклонение от данъчно облагане поради сключването на процесните сделки при условия, които се отличават от обичайните такива при други сходни сделки, респективно пазарните цени. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящия съд, като решението на АСВТ следва да бъде отменено, в обжалваната от директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - гр. Велико Търново част, в това число, в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на "Георгиев и ко" ООД срещу спорния РА, в частта му, с която за 2006 г. е определен корпоративен данък в размер над 27187,50 лв. до 90000,00 лв., ведно със съответните лихви; за 2007 г. е определен корпоративен данък в размер над 18125,00 лв. до 60000,00 лв., ведно със съответните лихви; за 2008 г. е определен корпоративен данък в размер над 18125,00 лв. до 60000,00 лв., ведно със съответните лихви и за 2009 г. е определен корпоративен данък в размер над 26250,00 лв. до 60000,00 лв., ведно със съответните лихви, бъде отхвърлена. В останалата част, по касационната жалба на "Георгиев и Ко" ООД, решението на АСВТ следва да остане в сила. На директора на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5230,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,