Решение № 1540 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2013 г.

Решение № 1540 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО). Образувано е по касационна жалба на ректора на Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов, срещу решение № 197/30.04.2013 г., постановено по адм. дело № 623/2012 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е отменена негова заповед № 300/6.04.2012 г. за отчисляване от докторантура, без право на защита, на Игнат Петров Папазов. По съображения за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Игнат Петров Папазов, докторант в Стопанска академия "Д. А. Ценов", гр. Свищов, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваната заповед № 300/6.04.2012 г. на ректора на Стопанска академия "Д. А. Ценов", с която на основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Стопанска академия "Д. А. Ценов", Игнат Петров Папазов е отчислен от докторантура без право на защита, считано от 1.03.2012 г., първоинстанционният съд е установил и е безспорно между страните, че докторантът системно не спазва, не изпълнява и не отчита дейностите по одобрения индивидуален учебен план. Посоченото обстоятелство е обективирано в Протокол от проведено заседание на КС Катедра "Финанси и кредит" от 26.03.2012 г., както и в Протокол № 14/3.04.2012 г. на Факултетен съвет към Стопанска академия "Д. А. Ценов", на което заседание е взето решението за отчисляване на докторанта. По силата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО, студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. С оглед данните по делото е налице основание за директно приложение на законовата разпоредба, поради системно неизпълнение задълженията по учебен план. Въпреки това обаче, същата предвижда като допустима санкция в подобна хипотеза отстраняването на докторанта за определен срок, а не отчисляването му без право на защита. Последицата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО се изразява в отстраняване на докторанта за определен срок, след изтичането на който той може да продължи академичната дейност, респ. при наличие на последващи положителни предпоставки, да упражни правото си на защита. Приложението на нормата няма правопрекратяващ за докторанта ефект, поради което налагането на санкция с безсрочен характер от страна на ректора на Стопанската академия се явява незаконосъобразно. С оглед гореизложеното, неоснователно е и твърдението на касатора, че издадената заповед съответства на хипотезата на чл. 74, ал. 1 ЗВО. Същата се прилага изрично при успешно завършване курса на обучение или напускане или преместване, каквито хипотези органът не е изследвал и установил. Нещо повече, самата заповед не е издадена на това основание, а на основание чл. 28, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов. Цитираната норма предвиждаща хипотези за отчисляване на докторант, различни от изчерпателно изброените в закона условия, отива отвъд нормативно предвиденото, дописвайки една изчерпателна законова уредба, поради което е и неприложима. От друга страна, разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО, предвиждаща именно санкция за системно неспазване учебния план или правилника на учебното заведение, не допуска прекратяване на правата, респ. безсрочно отчисляване на докторанта, а налага неговото отчисляване за определен срок. Поради това, правилно АС - Велико Търново е приел, че нормата на чл. 28, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Стопанска академия "Д. А. Ценов" (чл. 28, ал. 3, т. 1 в актуалната редакция), следва да се остави неприложена на основание чл. 5, ал. 1 АПК. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на преустановителна принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 с. з., случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт не се допуска. В същия смисъл: решения по адм. дело № 10510/2010 г., адм. дело № 9321/2011 г., адм. дело № 3656/2010 г. По изложените съображения не е налице визираното в касационната жалба отменително основание, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, с оглед липсата на доказани реално направени от ответната страна разноски, съдът счита, че такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение