Решение № 825 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2009 г.

Решение № 825 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 245 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1043/05 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отменил ДРА № 644 от 4.04.2005 год. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 472/1.07.2005 год. на директора на РДД - гр. Варна, в частта му, в която не е признато право на данъчен кредит по доставки на "Имимикс" - ЕООД в размер на 5 337, 50 лв. и лихви в размер на 480, 56 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същите се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решенията на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против обжалвания ДРА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Пламс 2001" - ЕООД - гр. Варна не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъдат уважена, като решението на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отменил ДРА № 644 от 4.04.2005 год. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 472/1.07.2005 год. на директора на РДД - гр. Варна, в частта му, в която не е признато право на данъчен кредит по доставки на "Имимикс" - ЕООД в размер на 5 337, 50 лв. и лихви в размер на 480, 56 лв. В мотивите на решението е описана на кратко фактическата обстановка, установена по време на ревизията и основанието, поради което е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури - наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.) за предходен доставчик. В мотивите е описано подробно и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Окръжният съд е посочил, че основният спор между страните се свежда до това налице ли е хипотеза на чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.) за непризнаване на право на данъчен кредит. Съдът е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е приел, че фактите по делото налагат извода, че прекият доставчик "Имимикс" - ЕООД и предходният доставчик ЕТ "Милена Насър" са начислили данък в предвидените за това срокове. Решението на Варненския окръжен съд е не правилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. От данните по делото е видно, че в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Имимикс" - ЕООД - гр. София, при която е установено, че данъкът по процесните фактури е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, плащането е извършено в брой въз основа на сключен договор за доставка на течни горива от 3.05.2004 год., а за предходен доставчик е посочен ЕТ "Милена Насър - Еддин". В хода на ревизията е извършена насрещна проверка и на предходния доставчик, при която е установено начисляване на данъка, както и неговия предходен доставчик. Във връзка с връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения във връзка с доставките, търговецът е дал обяснения, че доставките са извършени през месец февруари 2004 год., а фактурирането на клиента и от доставчика е извършено през месец юни 2004 год., когато е осъществено разплащането между всички страни по сделката. На база на това обяснения и въз основа на разпоредбите, регламентиращи начисляването на данъка, както и момента на настъпване на данъчното събитие, данъчният орган е приел, че фактическото предаване на стоката (съгласно приложени пътни листове, товарителници и писмени обяснения) е станало на 2.02.2004, 16.02.2004 год., 18.02.2004 год. и 20.02.2004 год., поради което данъчното събитие е настъпило на тези дати, респективно данъкът е следвало да бъде начислен в петдневен срок съгласно чл. 55, ал. 6 във вр. с ч. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Независимо от това процесните фактури са издадени през м. юни 2004 год., за който период е извършено и начисляване на данъка, т. е. след изтичане на законово определения срок. Поради това е прието, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.) - доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, на което основание е и отказано правото на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че обжалваният ДРА е незаконосъобразен в тази си част. Този извод на окръжния съд е изграден при допуснато съществено процесуално нарушение. Поначало първоинстанционният съд правилно е формулирал основния спор между страните, но не е дал отговор на същия. За да бъде установено дали е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.), окръжният съд е следвало да даде отговор на въпроса към кой момент е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) по отделните доставки, респективно до кой момент е следвало да бъде начислен данъкът, и с оглед на това да се прецени, налице ли и въпросната хипотеза. В тази насока е следвало да бъдат обсъдени установените фактически обстоятелства по време на ревизията, съответно събраните доказателства в хода на административното и съдебното обжалване, каквито задължения поражда за съда разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.На практика изводите на съда за отсъствие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.) са изградени без обсъждане на посочените обстоятелства. Допуснатото нарушение обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК от друг състав на Варненския окръжен съд, като при новото разглеждане следва да бъде установено към кой момент е настъпило данъчното събитие, като в тази насока бъдат обсъдени всички относими доказателства, а не само обясненията на един от доставчиците, като при необходимост бъде поставена и допълнителна задача на вещото лице, и с оглед на това да се определи към кой момент е следвало да бъде начислен данъка и налице ли е въпросната хипотеза. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,