Решение № 13055 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2012 г.

Решение № 13055 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет Шумен, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Николов и на "Виас " ЕООД гр. Шумен подадена чрез адв. Кузманов против решение № 152 от 16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 228/2011 г. от Административен съд Шумен. В двете жалби са развити подробни доводи за незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи и за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Иска се обезсилване на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - "Инхарс " ЕООД гр. Шумен, чрез процесуалния си представител поддържа доводи за допустимост на решението и в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на касационните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение. Ответната страна "Шумен Табак " АД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита доводите за недопустимост на съдебното производство за неоснователни, тъй като се касае до решение на ОбС, за промяна на статута на имота и то също подлежи на оспорване по силата на чл. 8, ал. 11 от ЗОбС във връзка с чл. 45 от ЗМСМА. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция, сезиран с жалба от "Инхарс" ЕООД гр. Шумен и протест на Окръжна прокуратура Шумен е Решение № 891, взето по Протокол № 49 от заседанието на общинския съвет Шумен, проведено на 26.05.2011 г., в частта му по т. 1 с което е дадено съгласие да се преобразува собствеността на улична отсечка от осова т. 118а до осова т. 118б от публична в частна общинска собственост поради отпадане на необходимостта. Съдът, въз основа на събраните доказателства е приел, че решението на ОбС - Шумен е постановено в нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗОС и не съответства на целта на закона. Съгласно посочената разпоредба общинската собственост се управлява в интерес на населението, а в настоящата хипотеза с обжалваното решение по същество се закрива съществуваща улица, което не е в интерес на населението на общината. Счел е още, че не е доказано отпадане на предназначението на този имот като публична собственост за да бъде променяна в частна такава. Така приетото от съда е необосновано. Направените правни изводи не кореспондират със установената фактическа обстановка по делото. Няма спор, че в правомощията на общинския съвет е да преобразува публичната в частна общинска собственост. Съгласно чл. 140 от Конституцията на Република България общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а съгласно чл. 138 от същата - общинският съвет е органът на местното самоуправление. Следователно, той е органът, който има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, т. е. упражнява правата на едноличния собственик - общината като правен субект и юридическо лице и да преценяват дали са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Разпореждането със собствеността на общината следва да се извършва при спазване на материално-правните и процесуалните норми, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общността. Освен това съдебната проверка за законосъобразността на тези решения не накърнява оперативната самостоятелност на общинския съвет да взема решения за управление и разпореждане с общинско имущество. Проверката е гаранция за законосъобразно упражняване на обективното право на управление и разпореждане и че имуществото на общината се използва в интерес на същата, както повелява чл. 140 от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 се обявяват от Общинския съвет за частна общинска собственост. Това е така тъй като ОбС формира волята на общината като собственик по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, когато се разпорежда с общински имоти, както и в случаите по чл. 6 от ЗОС, когато променя вида на собствеността от частна в публична и обратно. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона в случаите, когато се променя видът на собствеността, е необходимо имотът да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, т. е. да са налице обективни предпоставки за това, изразяващи се в отпадане на съответното предназначение - широко обществено ползване и задоволяване на обществена нужда, като при вземане на решението ОбС следва да се позове на тях. Действително, макар и тези предпоставки да не са отбелязани подробно и изрично в самото решение на общинския съвет предмет на настоящия съдебен контрол, по същество в докладната записка на кмета на общината вх. № 93 00 602 от 16.05.2011 г. (л. 30) са посочени мотиви - имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Такива са изложени и в изказванията по протокола (л. 44) от проведеното заседание на ОбС и приложен като доказателство. Тези мотиви представляват именно обстоятелствата, които предполагат вземане на позитивно решение по промяна на вида на собствеността. От назначената по делото, неоспорена от страните и приета от съда техническа експертиза и допълнителна такава е установено, че имотът, предмет на обжалваното решение на ОбС в т. 1 представлява улица тупик която по същество е обслужвала единствено складовите помещения на "Инхарс" ЕООД, "Шумен - Табак " АД и "Виас" ЕООД гр. Шумен. Създадена е със заповед на кмета № РД-25-611 от 28.04.2001 г., с която са урегулирани поземлените имоти собственост на "Виас" ЕООД и "Шумен Табак" АД. Установено е по делото, че е възможно наличието и на друго решение за подход към складовите помещения на посочените фирми, но това би било решение по ЗУТ, а не основание за преценка законосъобразността на решението на ОбС по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Това е така, тъй като в конкретния случай както жалбоподателите в жалбите си, така и в протеста на прокурора доводите са свързани единствено с възможната промяна на ПУП по реда на чл. 15 от Закона за устройство на територията, която би затруднила подхода към съседните имоти. Дали общината ще разреши такава промяна ПУП или ще откаже е в нейно правомощие, но именно с този вече акт се засягат пряко правата и интересите на посочените фирми, тъй като всяка промяна на ПУП не следва да е в ущърб на съседните имоти. Именно правата си те биха могли най-добре да защитят тогава а не в това съдебно производство. В тази връзка необоснован е извода на съда, че този имот е с предназначение за широко обществено ползване. След като процесният имот е загубил значението си - трайно да задоволява обществените потребности с местно значение, то са били налице и предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС - да се промени предназначението му. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил едно необосновано решение, което следва да се отмени, а спорът се реши по същество. От изложеното по-горе следва извода, че общинският съвет, в условията на оперативна самостоятелност, може да определя кръга от имотите от публичен характер, попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС и по същия ред да променя свои решения по отношение на имоти, попадащи в тази хипотеза, като разбира се, решението на собственика следва да бъде съобразено и с изискването на чл. 6, ал. 1 ЗОС. В конкретния случай, тези изисквания са били налице. От представените по делото доказателства се установява, че са били спазени всички изисквания при взимане на оспореното решение от общинския съвет - внесено е предложение от кмета на общината; същото е било съгласувано с постоянните комисии; прието е на сесия на общинския съвет при съответния кворум и не на последно място в съответствие с целта на закона. Ето защо оспорваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От друга страна неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение. Вярно е, че в производството по чл. 6 от ЗОС, при което публичната собственост се обявява в частна такава и обратно не участват заинтересовани. Общинският съвет сам решава въпроса за промяна вида на собствеността от частна в публична, доколкото този въпрос касае само общинската собственост. В конкретния случай безспорно е, че юридическите лица не са били страна в административното производство, не са адресати на акта, но по силата на чл. 120 от Конституцията имат право на съдебно обжалване след като имат правен интерес. В случая правилно съдът е приел, че за тях е налице такъв с оглед факта, че в крайна сметка се ползват от процесния имот, предмет на решението на ОбС. По принцип по реда на чл. 45 от ЗМСМА по който ред се е развило производството пред съда, процесуалната легитимация е само на областния управител, на кмета или на прокурора. Съдебната практика приема, че в определени случаи може да се обоснове допустимост на оспорване на решение на ОбС от физическо или юридическо лице, но само при наличие на правен интерес, какъвто е конкретният случай. Неоснователни се явяват и доводите, че процесното решение не е административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Решения по смисъла на чл. 21 от ЗОбС са всички актове на общинските съвети, които по съдържание представляват властническо волеизявление. По този ред не може да бъде проверявана законосъобразността само на решения, имащи характер на гражданскоправно волеизявление. В конкретния случай обаче се касае за административно решение на общинския съвет, взето в качеството му на орган на местното самоуправление, поради което е допустимо извършването на съдебен контрол за законосъобразност върху същото. Касае за решение, с което се променя вида на общинската собственост, а това е от значение след това за режима на разпореждане с правото на собственост. Затова промяната на собствеността от публична в частна, както се посочи, следва да се извършва при наличието на определени законови основания, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общината. Неправилни са правните изводи на съда и твърдението на ответната страна, че решението на общинския съвет не представлява индивидуален административен акта е общ такъв по смисъла на чл. 65 от АПК. Обжалваното решение засяга общината като юридическо лице. Видът на административния акт в случая е без значение за допустимостта на съдебното производство по реда на АПК. Съдебната практика е постоянна, на съдебен контрол подлежат всички актове на общинския съвет, които по съдържание представляват властническо волеизявление, защото са взети в качеството му на орган на власт. По този ред не може да бъде проверявана законосъобразността единствено на решения, имащи характер на гражданскоправно волеизявление, какъвто не е настоящият случай. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,