Решение № 10583 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2014 г.

Решение № 10583 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ПП "Радикал-демократическа партия в България", БУЛСТАТ 000707591, чрез адв. Г. Славов срещу решение № 1652 от 16.07.2014 г., постановено по адм. дело № 964 от 2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен, а делото - решено по същество, като ВАС отмени атакуваната заповед на кмета на община-Пловдив с произтичащите от това законови последици. Касаторът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Пловдив, редовно призован, не се явява, и не се представлява . От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пловдив в производство по чл. 15, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на "Радикал-демократическа партия в България" /РДПБ/ срещу заповед № 12 ОА 407 от 17.02.2012 г. на кмета на община - Пловдив, с която на основание чл. 32, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за политическите партии, чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 17, ал. 3, т. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС - Пловдив /за краткост - Наредбата/ е прекратено наемното правоотношение на РДПБ за имот - частна общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 180, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 56784.520.247 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ ПИ № 558, включен в УПИ II-КЖЗ, кв. 438 по регулационния план на Първа градска част - гр. Пловдив. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Административният съд, анализирайки подробно - поотделно и в тяхната цялост, всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, е заключил, че са налице от фактическа и правна страна визираните в административния акт основания за прекратяване наемния договор с политическата партия - процесният имот е бил отдаден под наем от общината на РДПБ за партийни цели, партията е сключила на основание чл. 32, ал. 2, предл. второ от Закона за политическите партии договор за съвместно ползване на същия имот с трето лице -"Влади комерс" ООД, но това съвместно ползване не е "само за цели, пряко свързани с дейността на партията", както гласи императивното изискване на цитирания по-горе законов текст, а за "кафе-аперитив". Според АС - Пловдив действителното фактическо ползване на имота се установява както от констатациите, съдържащи се в Протокол от 13.12.2011 г., който съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК - неоспорен от жалбоподателя, така и от доказателствата за регистрирано на този адрес от търговеца "Владикомерс" ООД фискално устройство за извършване и отчитане на търговски продажби. Въз основа на горното съдът е стигнал до правния извод, че предлагането и продажбата на кафе и напитки в имота от сервитьор - служител на търговеца и отчитането им през касов апарат, очевидно не е "само за нуждите" на партийния живот и дейност. Налице е нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗПП, което съставлява основание за прекратяване на наемните отношения по чл. 32, ал. 3 от ЗПП и чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗОС във вр. с чл. 17, ал. 3, т. 2 от общинската наредба. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Обосновано съдът е заключил, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни в горната връзка са оплакванията на касационния жалбоподател за издаване на административния акт в противоречие с изискванията на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, което съдът неправилно не бил отчел като незаконосъобразност на акта. В конкретния случай неуведомяването на партията за отпочване на административното производство по издаване на заповедта, неучастието й в производството преди постановяване на акта и несъбирането на обяснения и възражения от наемателя не съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като, дори да не бяха допуснати, не биха повлияли съществено върху правните изводи на административния орган и не биха довели до неиздаване на процесната заповед, както правилно е приел и административният съд в решението си. Съдът не е допуснал и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с ценене на доказателства и разпределяне на доказателствената тежест в съдебния процес. Неоснователни са възраженията на касатора за това, че АС - Пловдив неправилно е квалифицирал представения по делото констативен протокол от 13.12.2011 г. като официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материалната си доказателствена сила, вместо да го възприеме като недопустимо по АПК доказателствено средство - писмено свидетелско показание. Правилно административният съд, базирайки се на представените по делото заповеди за назначаване на подписалите протокола, длъжностните им характеристики и заповедта на кмета на община - Пловдив, определяща длъжностните лица, оправомощени да констатират нарушения при ползването на имоти- общинска собственост, е заключил, че констативният протокол от 13.12.2011 г. съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК - съставен е от длъжностни лица в кръга на службата им и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно констатираното от съставителите му обстоятелство, че процесният имот се ползва за "кафе-аперитив". Действително в заповедта, изброяваща длъжностните лица, оторизирани да съставят констативни актове по ЗОС, е посочен следният предмет на компетентност: установяване нарушения по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Макар обжалваната заповед да е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗОС, констатираното от длъжностните лица по протокола от 13.12.2011 г. фактическо ползване на имота установява нарушение по чл. 65 от ЗОС в широкия смисъл на думата, доколкото функционирането му като кафе-аперитив противоречи на чл. 32, ал. 2 от ЗПП и указва, че имотът не се ползва по предназначение по смисъла на чл. 65 от ЗОС. Установеното с протокола ползване на имота е установяване на фактическо положение и не съставлява извод на длъжностните лица, подписали същия, както неправилно твърди в жалбата си касационният жалбоподател. Неоснователни са и развитите от касатора доводи за неправилно разпределяне от страна на административния съд на доказателствената тежест в процеса. АС - Пловдив правилно в две последователни съдебни заседания е разпределил доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, като е указал на всяка от страните кои факти и обстоятелства следва да докаже. Правилно съдът е приел, че административният орган е провел пълно и главно доказване и е установил наличието на фактическите и правните основания, посочени в административния акт, а именно: че имотът се ползва за кафе-аперитив в нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗПП. Не в тежест на административния орган, а в тежест на жалбоподателя е било да докаже факта, че имотът се ползва само за целите на партийната дейност - доказване, каквото РДПБ не е провела в процеса. Съдебното решение е правилно и като постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновано съдът е заключил, че обжалваният пред него административен акт е съобразен с изискванията на материалния закон. Налице е визираното в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на възникналото наемно правоотношение между община - Пловдив и РДПБ - отдаденият под наем имот се ползва в нарушение на императивните изисквания на чл. 32, ал. 2 от ЗПП- т. е. ползва се не "само за нуждите" на партийната дейност, а и за кафе-аперитив. С оглед гореизложеното съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от предмета на спора и с оглед своевременно направеното с писмения отговор на касационната жалба искане за присъждане на съдебни разноски - 300 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, настоящият състав на ВАС намира, че касаторът РДПБ следва да бъде осъден да заплати на кмета на община - Пловдив съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,