Решение № 73 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2010 г.

Решение № 73 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 307 във вр. с чл. 303 от ГПК. Образувано е по молбите на К. И. К. от [населено място], починал на 16.IV. 2010 г. /след иницииране на отменителното производство/, заместен от законните си наследници Ц. И. К., И. К. И., двамата от [населено място], и Т. К. И. от [населено място], и Я. И. И. от [населено място] с искане за отмяна на решението от 30.ХI.2009 г. по гр. д. № 2015/2009 г. по описа на Врачанския РС /В./. Като основание за отмяна молителите сочат противоречието му с влязлото в сила решение на В. № 90/06.ХI. 2008 г. по гр. д. № 1467/2008 г. Молителите Ц. И. К., И. К. И. и Т. К. И. сочат като основание за отмяна и неполучаването на призовка и неуведомяването на починалия им наследодател за делото. Ответниците по молбите за отмяна Т. М. Д., М. Д. П., Н. Д. П., тримата от [населено място], и К. С. И., починал на 04.V.2010 г., заместен от законните си наследници М. Д. И., М. К. И. и И. К. И., всички от [населено място], са заели становище за неоснователност. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата на Ц. И. К., И. К. И. и Т. К. И. /като правоприемници на К. И. К./ за отмяна на решението по гр. д. № 2015/2009 г. на твърдяното основание лишаване от възможност за участие в делото на К. И. К. Това е така, тъй като посоченото решение е постановено по реда на чл. 238 от ГПК /неприсъствено/, поради което и по силата на чл. 240, ал. 1 от ГПК /и по аргумент от чл. 303, ал. 3 от ГПК/ по молбата за отмяната му на посоченото основание следва да се произнесе въззивният съд - Врачанският окръжен съд, на който тя следва да бъде изпратена след постановяване на решение по настоящото дело. Молбите за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК са подадени в предвидения в закона срок и са процесуално допустими, но разгледани по същество - неоснователни, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната неприсъствено решение по гр. д. № 2015/2009 г. В. е осъдил Я. Ив. И. и К. Ив. К. да заплатят солидарно на Т. М. Д., М. Д. П., Н. Д. П. и К. Ст. И. 2179.75 лв., с която сума, представляваща дяла на ищците от цената на продаден от ответниците общ на страните наследствен недвижим имот, последните са се обогатили без основание, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 10.VII. 2009 г. до окончателното й изплащане. С влязло в сила решение № 90/06.ХI. 2008 г. по гр. д. № 1467/2008 г. Я. Ив. И. и К. Ив. К. са осъдени да заплатят солидарно на И. М. К. и Н. М. К. 2179.75 лв., с която сума, представляваща дяла на ищците от цената на продаден от ответниците общ наследствен имот, последните се обогатили без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 07.III. 2008 г. до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от И. и Н. К. срещу К. С. И., Т. М. Д., М. Д. П. и Н. Д. П. искове. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В разглеждания случай изискващото се от посочената разпоредба пълно обективно и субективно тъждество между страните, спорните предмети и основания по решенията по гр. д. № 2015/2009 г. и по гр. д. № 1467/2008 г. липсва. Предметът /спорното право/ по гр. д. № 2015/2009 г., основанието и петитума му, както и страните, не съвпадат с тези по гр. д. № 1467/2008 г. По първото дело предмет на претенциите са били припадащите се на К. Ст. И., Т. М. Д., М. Д. П. и Н. Д. П. части от цената на продадения от молителите в настоящото производство общ на страните наследствен недвижим имот, а предмет на второто дело са припадащите се на И. и Н. К. части от цената на същия продаден от молителите недвижим имот. Това обуславя неоснователност на молбите за отмяна на решението по гр. д. № 2015/2009 г., поради което те следва да бъдат оставени без уважение. С оглед този извод на молителите не се дължат разноски, а на ответниците по молбите за отмяна Т. М. Д., Н. Д. П., М. Д. П., М. Д. И., И. Кр. И. и М. Кр. И. следва да бъдат присъдени общо 150 лв. разноски по договор за правна защита и съдействие от 01.III.2010 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV ГО,