Решение № 7501 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2015 г.

Решение № 7501 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - чл. 208 - чл. 228. Образувано е по повод касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, против решение № 1155 от 2.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10538/2014 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което се отменят чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол на министъра на земеделието и храните (Обн., ДВ, бр. 82 от 10 октомври 2006 г., изм., ДВ, бр. 62 от 31 юли 2007 г., изм., ДВ, бр. 37 от 8 април 2008 г ., изм., ДВ, бр. 71 от 12 август 2008 г., изм., ДВ, бр. 18 от 1 март 2011 г., изм. и доп., ДВ, бр. 21 от 13 март 2012 г., изм. и доп., ДВ, бр. 101 от 18 декември 2012 г., изм. и доп., ДВ, бр. 22 от 11 март 2014 г., изм., ДВ, бр. 43 от 23.05.2014 г., в сила от 23.05.2014 г.). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретно се посочват, за неправилни изводите на съда, че оспорените текстове допълват чл. 37 от ЗПЗП, както и, че понятието "теренна проверка" не е предвидено в европейското законодателство. Излагат се съображения относно неправилност на изводите на съда и досежно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", част от ал. 3 на чл. 16а от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация биопродукти", гр. Панагюрище в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание чрез процесуален представител изразяват аргументирано становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия Петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно и с оглед разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е валидно, допустимо и правилно поради съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 185 и сл. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение е чл. 16а, ал. 3, относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол на министъра на земеделието и храните. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на подзаконовия нормативен акт. Посочил е, че са спазени са принципите по чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА за публикуване в интеренет страница и срок за предложения и възражения, както и че подзаконовият нормативен акт е мотивиран съгласно изискванията на чл. 28, ал. 3 от ЗНА. Според тричленният състав обаче оспорените текстове от Наредба № 105/2006 г. противоречат на материалния закон. След подробно обсъждане на приложимите разпоредби от националното и европейското законодателство тричленният състав на ВАС е направил извод, че атакуваните с жалбата текстове от Наредба № 105/2006 г. - чл. 16а, ал. 3 в частта относно "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4, според който "теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, като резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП" и чл. 16и, ал. 2, според който "при извършена теренна проверка по чл. 16а, ал. 4 бъде установено преобразуване или разораване на постоянни пасища, констатацията се отразява в контролния доклад на проверката", допълват чл. 37 от ЗПЗП с нов вид проверка за контрол "теренна проверка", каквато не е предвидена в нито ЗПЗП, нито в европейското законодателство. Изложеното според съда обосновава противоречие с чл. 7, ал. 2 и чл. 12 от ЗНА, а допълването на чл. 37 от ЗПЗП може да стане само чрез неговото изменение, но не и чрез подзаконов нормативен акт по прилагането му, което е абсолютно основание за отмяна на оспорената част на подзаконовия нормативен акт. Така постановеното решение е правилно и изводите като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изследвал, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Основателно в него е посочено, с оглед относимата нормативна уредба, че теренните проверки не са идентични с административните такива и проверките на място. Съгласно чл. 37 от ЗПЗП са предвидени два вида проверки - административни и на място, като в ал. 4 изрично е разписано, че проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство и чрез методи на дистанционно наблюдение, която регламентация е в съответствие с европейското законодателство. Правилни са изводите на съда, че оспорените текстове от Наредба № 105/2006 г. напрактика допълват разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП. Безспорно понятието теренни проверки се въвежда с изменението на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., както и съгласно чл. 16а, ал. 4 от същата наредба тези проверки не са проверки на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че са допуснати нарушения на норми на ЗНА. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като в случая Наредба № 105/2006 г. е издадена по силата на законова делегация, а именно по силата на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. Тълкуването на разпоредбите на чл. 15 във връзка с чл. 11, ал. 3 от ЗНА налага извода, че е недопустимо нормативен акт от по-висша степен да бъде изменян и допълван с нормативен акт от по-ниска степен, а в дадения случай е допуснато такова нарушение, както правилно е приел тричленният състав на ВАС, обосновавайки извода си с липсата на установена процедура в европейското и националното законодателство за провеждането на теренни проверки. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи. Следва да се посочи, че твърдението на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП няма никакво отношение към обновяването и поддържането на СИЗП, а единствено задължава ДФЗ-РА да извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрирана информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните от регистрите, както и да извършва проверки на място по никакъв начин не опровергава извода на съда, че с оспорените разпоредби се регламентира нов вид проверка, а именно теренна такава. Посоченото от касатора, че понятието "теренна проверка" не е предвидено в европейското законодателство и позоваването на разпоредба от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. не променя по никакъв начин изводите на тричленния състав на ВАС. Напротив цитираната норма регламентира задължението на държавите - членки да изготвят годишна оценка на качеството на СИЗП, като при провеждане на оценката използват данни, позволяващи да бъде оценено текущото положение на място. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат, такива следва да се присъдят на ответната страна в размер на 800 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,