Решение № 387 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2012 г.

Решение № 387 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ"-Велико Търново и "Лили 92" ЕООД против решение № 483/16.11.2011 г., постановено от Административния съд - В. Търново по адм. д. № 738/2010 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 151000690/07.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с решение № 357/25.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново, в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 82116,13 лева във връзка с непризнати вътреобщностни доставки до Румъния и е отхвърлена жалбата на "Лили 92" ЕООД срещу РА в останалата му част. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 3903,38 лева. Касационната жалба на дирекцията е срещу отменителната част на решението. Наведените касационни основания са нарушение на процесуалния и материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията са, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Другата касационна жалба е от "Лили 92" ЕООД и е срещу частта от съдебното решение, в която е отхвърлена жалбата срещу РА. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му в обжалваната част. Ответникът по тази касационна жалба-директорът на дирекция "ОУИ"-В. Търново я оспорва по съображения, развити в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, а досежно основателността им приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е РА № 151000690/07.06.2010 г., издаден от ТД на НАП-В. Търново в частта, в която за м. 12.2008 г. и м. 01,03,04,05 и 07.2009 г. е начислен ДДС в резултат на непризнат ВОД, фактуриран от жалбоподателя към дружества в Румъния, в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит за лизинг на автомобил "Нисан Патфайндър" и "Нисан Патрол" на осн. чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС вр. с § 1, т. 18 ДР на ЗДДС, както и в частта, в която е отказан данъчен кредит за доставки от "БГ Строител 2008", "Котон трейдинг" ЕООД, "Инвест-ВГ" ЕООД, "Тери Консулт" ЕООД и "МГ Транс" ЕООД. Приходният орган не е признал наличието на ВОД по ф. № 10...74/08.12.08 г. издадена от "Лили 92" ЕООД на "S. C. Conev Import Export S. L. R. " Румъния с предмет на доставката-BMW X5. Приходният орган в съответствие с чл. 5 от Регламент 1798/2003 г. е получил информация от данъчната администрация на Румъния. Съгласно отговора на запитаната администрация е установено, че не са правени никакви плащания към ревизираното дружество, а автомобилът е продаден на друго българско дружество, което не е платило сумата на румънското дружество. Приходният орган е констатирал, че не са представил никакви документи за транспортирането на автомобила от България до Румъния и обратно. Прието е, че жалбоподателят не притежава необходимите документи, удостоверяващи извършването на ВОД. Приходният орган не е признал ВОД по фактури № № № 10...86/06.01.2009 г.; 10...87/14.01.2009 г. и 10...88/23.01.2009 г., издадени на "Danubo Metal S. R. L" Румъния. Приходният орган е констатирал, че в представените копия на международни товарителници № 1035 и 1041 не са посочени мястото и датата на получаване на стоката, поради което същите не представляват годни доказателства за получаване на фактурираните стоки на територията на Румъния. От друга страна е посочено, че от отговора на румънската данъчна администрация се установява, че получателят е "липсващ търговец", а според информационната система VIES, румънското дружество е подало обобщени декларации за 2008 и 2009 г., в които не е декларирало ВОП с ДДС номер-номера на жалбоподателя. Отново е направен извод, че жалбоподателят не притежава необходимите документи за доказване на ВОД. Въз основа на същите констатации приходният орган е отказал да признае ВОП по фактурите, издадени на "Adi Trans Import-Export" Румъния. Приходният орган е отказал да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени му от "БГ Строител 2008" ЕООД, "Инвест-ВГ" ЕООД, "МГ-Транс" ЕООД, "Котон Трейдинг" ЕООД, "Тери Консулт" ЕООД с мотива, че дружествата не са осчетоводили фактурите в дневниците си за продажби, а така също не са представили поисканите им документи от приходния орган, установяващи реалността на доставките. Правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Хипо-Алпе-Адриа-Аутолизинг" ЕООД е отказано с мотива, че се касае за лизинг на лек автомобил и жалбоподателят не бил доказал наличието на хипотезата на § 1, т. 18 от ЗДДС. Административният съд е отменил РА относно непризнатите ВОД със следните мотиви: По отношение на ВОД към S. C. Conev Import Export S. L. R. " Румъния съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване на такъв, тъй като се касае за доставка на МПС, което на собствен ход може да бъде транспортиранf до Румъния, като е налице и приемо-предавателен протокол, в който се заявява от получателя, че автомобилът е получен на 08.12.08 г., което е потвърждение от получателя на доставката, по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС в приложимата редакция към м. 12.08 г. По отношение на ВОД към "Danubo Metal S. R. L" Румъния, съдът е приел, че ЧМР за извършения превоз на стоките са редовни и доказват изпращането на стоките от България към Румъния, а получаването им се доказва с подписа на румънския получател върху тях. Според съда, обстоятелството, че ВОП не е деклариран от румънския получател, не е доказателство, което да обуславя липсата на ВОД. Със същите съображения, съдът е отменил РА и в частта в която не е признат ВОД към "Adi Trans Import-Export" Румъния. Съдът е преценил като недоказана, а от там и като неоснователна жалбата срещу РА в частта, в която не е признат данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от от "БГ Строител 2008" ЕООД, "Инвест-ВГ" ЕООД, "МГ-Транс" ЕООД, "Котон Трейдинг" ЕООД, "Тери Консулт" ЕООД. Жалбата срещу РА в частта относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Хипо-Алпе-Адриа-Аутолизинг" ЕООД е отхвърлена с мотива, че жалбоподателят не е опровергал констатацията, че се касае за придобиването на лек автомобил. По жалбата на дирекцията: Жалбата е основателна. Решението на съда в частта, в която е отменен РА относно непризнатия ВОД за "S. C. CONEV IMPORT EXPORT S. L. R." е резултат от неправилната преценка на съда на събраните по делото доказателства. Неправилно, съдът е дал вяра на предавателния протокол за автомобила без да обсъди този документ съвместно с информацията за дружеството-получател, съдържаща се в отговора на румънската данъчна администрация. Информацията, съдържаща се в отговора е, че за колата не са правени плащания от страна на получаващото я румънско дружество, нито тя е получила регистрационни номера в Румъния, както и че на 09.12.2008 г. е продадена на българското дружество "Вито Моторс София". Също така в отговора е посочено, че счетоводителят на румънската фирма е казала, че не са й представени никакви документи за пристигането на колата в Румъния и за връщането й след това в България. При тези данни в отговора на румънската администрация, съдът неправилно е дал вяра на изявленията в предавателния протокол. Само той не е достатъчен да се установи, че автомобилът, предмет на процесния ВОД обективно е напуснал границите на РБългария и е пристигнал на територията на Румъния. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че автомобилът в периода -08-09.12.2012 г. обективно се е придвижвал между територията на тези две държави. Такива доказателства по делото липсват. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като необоснован извода на административния съд за осъществен ВОД по фактурата, издадена от жалбоподателя на посоченото по-горе румънско дружество. Този необоснован извод е довел до неправилно решение по този въпрос, което следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в тази част следва да се отхвърли като неоснователна. Неправилно е решението на съда и в частта, в която е отменен РА относно непризнатия ВОД към "DANUBIO METAL S. R. L.". И в тази част от спора, съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, тъй като не ги е обсъдил и преценил в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че получаването на стоката от румънския получател е установено с подписа му на указаното място в ЧМР за превоза й. Съдът е приел, че недекларирането на ВОП от румънския получател не е доказателство за липсата на ВОД. Настоящата съдебна инстанция преценява, че ЧМР-то, кредитирано от административния съд не е достатъчно доказателство за извършения ВОД. Съдържанието на отговора, получен от Румъния по молбата за информация, изпратена от българската приходна администрация разколебава доказателствената сила на кредитираното ЧМР. Видно от отговора е, че румънският получател няма никаква икономическа дейност на декларирания адрес, че е липсващ търговец съгласно действащото румънско законодателство, както и че в подадените обобщени декларации VIES не е деклариран ВОП от ревизираното лице. При тези данни, административният съд необосновано е приел, че ВОД е извършен от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав преценява жалбата на ревизирания субект като недоказана и в тази част, поради което е и неоснователна. По тези съображения, решението на административния съд в тази част следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в същата част се отхвърли като неоснователна. По същите съображения, настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд и в частта относно ВОД към"ADI TRANS IMPORT-EXPORT". По жалбата на дружеството: Жалбата е неоснователна. В тежест на жалбоподателя е било да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за него последици. В този смисъл в негова тежест е било да установи при условията на пълно насрещно доказване, че по фактурите от "БГ Строител 2008" ЕООД, "Котон трейдинг" ЕООД, "Инвест-ВГ" ЕООД, "Тери Консулт" ЕООД и "МГ Транс" ЕООД са налице реални доставки на стоки и услуги. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което съдът основателно е преценил жалбата в тази част като недоказана, а оттам и като неоснователна. В касационната жалба не се излагат конкретни възражения срещу решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа на данъчен кредит по фактурите от "Хипо Алпе Адриа-Аутолизинг" ЕООД, но съдът в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК е длъжен да провери съответствието на решението с материалния закон. Според настоящия съдебен състав, правилно, административният съд е отхвърлил жалбата в тази част от спора, тъй като е установено, че лизинговия автомобил, за който е ползвано правото на данъчен кредит е "лек автомобил" по смисъла на ЗДДС, за който е приложимо изключението, визирано в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. По изложените съображения, жалбата на дружеството като неоснователна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора, на дирекция "ОУИ" - В. Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2092 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд