Решение № 7960 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2011 г.

Решение № 7960 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Стойчев Колев от гр. Николаево срещу решение № 213 от 6.10.2011 г., постановено от Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 318/2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - Командирът на военно формирование 48430 гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител поддържа становище за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 338/16.06.2011 г., издадена от командира на военно формирование 48430 - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на редник Николай Стойчев Колев. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата се форма, както и че при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена при наличието на изрична делегация по силата на министерска заповед и при заместването в права поради отсъствие на командира за период от 4 месеца. Посоченото в нея правно основание - чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 139, ал. 1 от Правилника за кадрова военна служба за нарушение на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 370, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7, чл. 372, ал. 1 и чл. 374 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, съответства на приложимия материален закон. В чл. 241 от ЗОВСРБ се съдържа дефиниция за понятието "нарушение на военната дисциплина" - виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани от УВСВСРБ задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. По делото е установено, че касаторът по време на постова служба като часови, е открит клекнал на границата със съседен пост в непосредствена близост до часовия на този пост. С тези действия е нарушил задълженията си по чл. 370, т. 1 от УВСВСРБ да охранява бдително своя пост, по т. 2 - да изпълнява службата и да не отклонява вниманието си от поста, по т. 3 - да се движи по посочения маршрут, като внимателно наблюдава подстъпите към поста и оградите. Правилен е изводът на съда, че касатора е нарушил и чл. 372, ал. 1 от УВСВСРБ, тъй като макар клякането на пост да не е изрично посочено в текста на разпоредбата, то визираните действия недвусмислено сочат забрана за каквито и да са отклонения от изправеното положение на часовия. По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, и е надлежно мотивирана, поради което не са били налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Като я е потвърдил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на Военно формирование 48430 - Стара Загора сумата 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,