Решение № 2729 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2008 г.

Решение № 2729 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радой Захариев Милев и Христина Георгиева Милева - и двамата от гр. Благоевград, срещу решение № 736 от 22 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 585/2008 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-25/17 април 2008 година на началника на РДНСК - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Мариана Иванова Попова - чрез пълномощника й адв. Й. Стойчева, и РДНСК - гр. Благоевград - чрез юрк. Беатриса Шалдупова, намират касационната жалба за неоснователна. Ответната страна община Благоевград не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Благоевград Радой Захариев Милев и Христина Георгиева Милева са оспорили заповед № ДК-10-25/17 април 2008 година на началника на РДНСК - гр. Благоевград, с която е оставено без разглеждане възражението на Милеви срещу издадено от главния архитект на община Благоевград разрешение за строеж № 71/06 март 2008 година за "Ограда с плътна част до 0.60м и ажурна да 2.20м откъм уличната регулация и плътна ограда с височина до 2.20м на страничните регулационни линии и дъното на парцела" в УПИ ХI-75, кв. 6 по плана на с. Мощанец, община Благоевград. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че Радой и Христина Милеви са собственици по силата на нотариален акт № 65, т. V, рег. № 9650, д. № 891/2004 година и договор за доброволна делба на съсобствен имот от 16 септември 2005 година на УПИ I-75 в кв. 6 по плана на с. Мощанец, община Благоевград. С нотариален акт № 133, т. II, рег. № 7626, д. № 311/2007 година Мариана Попова е придобила собствеността на УПИ ХI-75 в кв. 6 по плана на с. Мощанец, община Благоевград. Оспореното разрешение за строеж касае именно този имот, като изрично е предвидено, че разрешената ограда следва да се разположи изцяло в имота на възложителя. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че Милеви не са от кръга на посочените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ заинтересувани лица, е правилен. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, приложима в случая, предвижда, че в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателите, като собственици на съседен поземлен имот, при това през улица, не е от кръга на изчерпателно изброените лица, поради което законосъобразно началникът на РДНСК - гр. Благоевград не е разгледал възражението им против разрешението за строеж по същество. Административният съд е констатирал допуснатото от административния орган нарушение, изразяващо се в непрецизен диспозитив на издадената от него заповед, но правилно е преценил, че това нарушение не е съществено и не оказва влияние върху правилността на административния акт. Това е така, защото по начало началникът на РДНСК не е имал право да се произнесе по съществото на недопустимата жалба на Милеви срещу разрешението за строеж. Направените в обратния смисъл възражения на касатори са неоснователни. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба относно установяването на право на собственост на Милеви върху урегулирания поземлен имот, в който е разрешен строежа. Въпросът относно това право е уреден с представения нотариален акт и - както правилно е приел административния съд, този акт има обвързваща доказателствена сила до отмяната му по установения ред. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на ответницата Мариана Попова направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,