Решение № 3425 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2009 г.

Решение № 3425 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д Попов като пълномощник на "МГ Груп" ЕООД - гр. В. Търново, срещу Решение № 377/14.08.2009 г., постановено по адм. д. № 279/09 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 400800545/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта по ЗДДС, с която на "МГ Груп" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 720,90 лв за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г. и в частта, с която е извършено увеличение на данъчния финансов резултат на "МГ Груп" ЕООД за финансовата 2007 г, със сумата от 2 719,27 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за част от процесните доставки, че са свързани с икономическата дейност на дружеството, а за друга част, че не са свързани с тази му дейност. В частта по ЗКПО излага доводи за липса на двойно приспадане на разходи за амортизации. В частта в която е определен размера на юрисконсултското възнаграждение, счита, че лисват мотиви защо при поискан размер от 705 лева, съдът е присъдил 345,90 лева, както и не са присъдени разноски на жалбоподателя. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА РА № 400800545/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта с която е потвърден с Решение № 109/19.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново относно отказано право на данъчен кредит на "МГ Груп" ЕООД - гр. В. Търново за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г., в размер на 802,38 лв., ведно с начислени лихви, както и в частта му по ЗКПО, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата 3002,56 лв., като е определен резултат за посочения отчетен период счетоводна загуба в размер на 5 474,77 лева. С обжалваното решение съдът е отменил РА относно отказано право на данъчен креди в размер на 81,84 лева и увеличение на финансовия резултат за процесната 2007 г. със сумата от 338,48 лева. В тази си част решението поради липса на касационна жалба е влязло в законна сила. Предмет на настоящото касационно производство е решението на АС в частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 720,90 лв за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г. и в частта му с която е извършено увеличение на данъчния финансов резултат на "МГ Груп" ЕООД за финансовата 2007 г, със сумата от 2 719,27 лева. За да постанови обжалваното решение, в частта по ЗДДС съдът е приел, че за 17 броя от процесните фактури, подробно индивидуализирани в РА предмет на доставките са строителни материали, оборудване и инструменти /керемиди и капаци, цимент, стиропор, мрежа, лепило, дюбели, гвоздеи, полизол, грунд, машинни болтове, смесител душ, ръкавици, маламашка и др./. За тези доставки съдът е приел, че е недоказан твърденият от жалбоподателя факт, че са вложени и използвани при извършване на строителството на новата сграда в УПИ IV-2420 в гр. В. Търново, както и при поставяне на изолация във фугата между нея и калканната стена на съществуваща в съседен имот сграда. За да достигне до този извод съдът е приел, че съгласно чл. 12 от договора за строеж, сключен между жалбоподателя и ЕТ "Тодор Тодоров - 53" - гр. В. Търново се установява, че задължение на изпълнителя е да извършва закупуването на материалите за извършването на строителството, като извършва заплащането им, като впоследствие тези разходи му се възстановяват от възложителя срещу фактура. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за установяване на отклонение от уговореното, свързано с факта, че в строителството са вложени материали, които не са закупени от изпълнителя, Само записванията по счетоводните сметки на ревизирания субект, съдът е приел че не установяват влагането на процесните материали в конкретния строеж. В частта относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 2540/23.11.2007 г. издадена от "Геокрас" ЕООД - гр. В. Търново, с предмет на доставката закупуването на шина, водещо колело и верига и поставянето на водещо колело, съдът е приел, че жалбоподателят не е установил твърдения от него факт, че процесните части са предназначени за моторна резачка, използвана при разрушаването на старата сграда. Съдът е приел, че машина "Цил М8 250" е отразена като актив в оборотната ведомост на дружеството към 31.12.2007 г., но от съдържащите се в делото доказателства не може да се установи, че частите - предмет на доставката са именно за тази машина. В тази насока не е ангажирана съдебно-техническа експертиза, предвид необходимостта от специални знания. При така установеното съдът е приел, че за периоди м. 11 и м. 12. 2007 г., законосъобразно е отказано право на данъчен кредит, тъй като е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - процесните доставки не са свързани с основната икономическа дейност на лицето и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В частта по ЗКПО по отношение увеличението на финансовия резултат на "МГ Груп" ЕООД със стойността на фактури, относно закупуване на строителните материали и други стоки оборудване, инструменти и резервни части, за които на жалбоподателя е било отказано право на данъчен кредит, както и извършени разходи в размер на 51,90 лв. за придобиване на пяна, кабели, щепсели, крушки и фасонга висяща съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 26, т. 1 от ЗКПО, за увеличаването на финансовия резултат на жалбоподателя за 2007 г. със стойността в размер на 207,56 лева, представляваща разликата между пълния размер от 546,04 лв. и сумата от 338,48 лева, за която е отменен РА. Относно увеличаването на финансовия резултат със сумата от 55,31 лв. разходи за амортизации, съдът е приел, че от съдържащата се в делото оборотна ведомост към 31.12.2007 г, отбелязаният в нея счетоводен финансов резултат /с-ка 123/ е загуба в размер на 8 532,34 лв., а между страните не се спори, че отразения в годишната данъчна декларация финансов резултат - счетоводна загуба е в размер на 8 477,33 лв., т. е. процесната сума представляваща амортизации в размер на 55,31 лв. не са били счетоводно отчетени, но с тях е бил намален финансовия резултат на жалбоподателя за годината. При така установеното не е било налице нито основанието чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за намаляването на финансовия резултат след данъчно преобразуване със сумата от 55,31 лв., извършено от жалбоподателя в декларацията му, нито това по чл. 54, ал. 2 за увеличаването му от органа по приходите. Като краен резултат определеният с РА финансов резултат, в тази му част е правилен. В останалата част относно увеличен финансовия резултат на "МГ Груп" ЕООД за 2007 г, общо в размер на 2 456, 52 лв., съдът е приел, че са налице предпоставките на 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 26, т. 1 от ЗКПО, вр. с чл. 1, ал. 1, предл. трето и чл. 2, ал. 2, предл. второ от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. По делото не се съдържат данни за изплатени възнаграждения по договор за управление и контрол на управляващия дружеството едноличен собственик на капитала Пламен Антонов Мънгов. Разхода за нотариална заверка на договор за заем, по който страна е не юридическото лице, а собственикът на капитала му, също неправилно е осчетоводен като разход за дружеството Разходите за такси при закупуването на собственост върху УПИ Г/-2420, кв. 64, в гр. В. Търново, по учредяване право на строеж в същия имот и за изготвяне на проект на сградата, са такива за придобиването на данъчен амортизируем актив по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, поради което, на основание чл. 67 от същия закон, не се признават за данъчни цели. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, учредяване и запазване право на строеж за построяване на сграда № 599/06.07.2007 г. на нотариус с район на действие ВТРС, Договор за прехвърляне и застрояване на недвижим имот от дата 15.05.2007 г., с нотариална заверка на подписите, два броя разрешения за строеж, издадени от гл. архитект на Община Велико касаторът е поел задължение да събори постройката в имота и да построи нова сграда. Именно във връзка с това си задължение е сключен договор за строеж от 24.12.2007 г. с ЕТ "Тодор Тодоров - 53", в който е предвидено всички разходи за строителни материали и тяхната доставка да са за сметка на изпълнителя- ЕТ "Тодор Тодоров - 53". По-голяма част от доставките на процесните материали са извършени преди да започне строителството на обекта - м. 11.2007 г., а за другата част, както правилно е приел съдът не са ангажирани доказателства, че са вложени и използвани при извършване на строителството на новата сграда, както и с оглед обясненията на представляващия дружеството, че са вложени при поставяне на изолация във фугата между нея и калканната стена на съществуваща в съседен имот сграда. При тези безспорно установени факта правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като процесните доставки не са свързани с основната икономическа дейност на лицето и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Безспорно за извършеното строителство е използван доставчика ЕТ "Тодор Тодоров - 53", като друга дейност за процесните периоди свързани с използване на процесните доставки за икономическата дейност на лицето не е установена в хода на административното и съдебно обжалване поради което решението е правилно. Неоснователен е довода в жалбата за неправилност на решението поради липса на конкретни доводи, защо съдът е приел, че една част от процесните доставки са свързани с икономическата му дейност, а друга не са свързани. Подробни доводи, които се споделят от настоящият състав, съдът е изложил защо доставките във връзка със събарянето на съществуващата в закупения от касатора имот са част от икономическата му дейност и защо за останалата част, предмет на настоящото производство не са свързани със събарянето на сградата, респективно с икономическата му дейност. Правилен е извода на съда и относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 2540/23.11.2007 г. издадена от "Геокрас" ЕООД - гр. В. Търново, с предмет закупуването на шина, водещо колело и верига и поставянето на водещо колело. Касаторът не е доказал твърдението си, че процесните части са предназначени за моторна резачка, използвана при разрушаването на старата сграда. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че този тип моторна резачка няма друго предназначение, тъй като както правилно е приел съдът за установяване на това обстоятелство са необходими специални знания. В частта по ЗКПО относно увеличението на финансовия резултат със сумата от 207,56 лева правилно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като е установено, че процесната сума представлява разходи, несвързани с дейността. Подробни доводи в тази насока са изложени в частта относно непризнато право на данъчен кредит, които не следва да бъдат повтаряни. Правилно е решението и в частта относно увеличаването на финансовия резултат със сумата от 55,31 лв. разходи за амортизации, тъй като процесната сума не е била счетоводно отчетена, но с тях е бил намален финансовия резултат на жалбоподателя за годината. Изложените доводи в жалбата относно размера на финансовия резултат по оборотна ведомост към 31.12.2007 г. и последващо включване на разходи за амортизации е неоснователен. Правилно е решението и в частта относно увеличен финансовия резултат на "МГ Груп" ЕООД за 2007 г, със сумата от 2 456, 52 лв., тъй като за процесните суми са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 26, т. 1 от ЗКПО, вр. с чл. 1, ал. 1, предл. трето и чл. 2, ал. 2, предл. второ от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. В тази насока не се съдържат и конкретни доводи в касационната жалба поради, което не следва да бъдат повтаряни изводите на първоинстанционния съд, които са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка. Неоснователна е жалбата и в частта относно определен по-нисък размер на юрисконсултското възнаграждение, тъй като за касатора не е налице правен интерес в тази част. В частта относно присъдените на касатора разноски правилно съдът е приел, че доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което правилно и по компенсация предвид частта, в която е отменен РА е определен размера на дължимото юрисконсултското възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение