Решение № 10501 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Стамболийски, представлявана от Кмета Г. Мараджиев с пълномощници адвокати Н. Делева и М. Иванова -Адвокатско съдружие М. Иванова и Н. Делева гр. Пловдив срещу Решение 240/8.02.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2297/2022г. С него се отхвърля жалба на Община Стамболийски срещу Решение ПВ-73-ПР/2022г. от 20.06.2022г. на Директора на РИОСВ Пловдив. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушения при постановяване на решението в хипотезите на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РИОСВ Пловдив чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Ответникът, Еко Юнивърс Про ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Решение ПВ-73-ПР/2022г. на Директора на РИОСВ Пловдив, потвърдено с Решение 133/12.08.2022г. на министъра на околната среда и водите. С него на основание чл. 93, ал. 1 и ал. 3 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 и чл. 8,ал. 4, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредба за ОВОС/, чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ и представена писмена документация от Възложителя по Приложение 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, както и получено становище от Регионална здравна инспекция-Пловдив /РЗИ/ е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение Обособяване на площадка за съхранение на производствени и опасни отпадъци , находяща се в УПИ III-770, кв. 96 от плана на гр. Стамболийски, Община Стамболийски, 526 кв. м. в южната част на склад сграда-производствено помещение/две/, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Мотивите на решението са свързани с характеристиката на инвестиционното предложение: размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем, взаимовръзка и комулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения, използването на природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на биологичното разнообразие, генериране на отпадъци, замърсяване и вредно въздействие, риск от големи аварии и/или бедствия, рисковете за човешкото здраве и обществения интерес към инвестиционното предложение и при спазване на условия в т. 1-5. Решението е предмет на жалба пред Административен съд Пловдив с доводи за незаконосъобразност при неправилна преценка на органа, че се преценява спомагателен или обслужващ подобект на територията на промишлено предприятие по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Наредба 7 от 24.08.2004г., а промишлено предприятие няма. Видно от предложението обособената площадка е нова и самостоятелна съгласно чл. 97 от ЗУТ, поради което е приложима разпоредбата на чл. 4 от Наредба 7 от 24.08.2004г., а именно извършване на проучване и изработване на задание за проектиране на ПУП и отреждане на площадка за третиране на отпадъци с влизане в сила на ПУП, а такава процедура липсва. Заявената нова и самостоятелна площадка за съхранение на производствени е опасни отпадъци попада в урбанизирана територия, а следва да се определи извън границите на такава територия съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба 7 от 24.08.2004г. Едва след изработването и съгласуване на задание за проектиране на ПУП за площадка извън урбанизирана територия се извършва оценка за необходимост от екологична оценка-чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба 7/2004г., а в настоящия случай е следвало да се издаде отказ на искането. Поддържа се, че има противоречие с материални норми -чл. 3, ал. 1- площадката за третиране на отпадъци се отрежда с влязъл в сила ПУП, а предвижданията за имота е Производствени, складови дейности и търговия, а не територия за изграждане на самостоятелна площадка за третиране на отпадъци по смисъла на чл. 97 от ЗУТ и чл. 8, ал. 1 от Наредба 7/2004г. Площадката се намира в непосредствена близост до мандра и хипермаркет, което я прави опасна за здравето и живота на населението. Поддържа се и довод, че съхранението на отпадъци е всъщност третиране на отпадъци. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената административна преписка е приел за установено, че няма нарушение на административно производствените правила при издаване на акта, представените доказателства относно устройствената зона са неотносими към спора за законосъобразност на решението, тъй като местонахождението на имота в устройствена зона, в която се разполагат производствени и складови сгради и съоръжения и не е изключена възможността в този имот да се извършва дейност по съхранение на производствени и опасни отпадъци на закрито. Заключението на съдебната експертиза съдът е ценил със съдържание, че не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на обжалвания акт. Приел за неотносими разпоредбите на наредба 7/2004г., издадена на основание отменения ЗУО, а след влизане в сила на новия ЗУО ДВ бр. 53/2012г. са приети нови подзаконови актове включително и Наредба 6/2013г. Приел за неотносими възраженията относно местонахождението на имота, тъй като не се отразяват към законосъобразността на акта. Останалите възражения, подробно обсъдени са приети за неоснователни. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението. Решението е правилно. Поддържа се в касационната жалба, че има нарушение като и сега се третират опасни отпадъци, което съдът не взел предвид в преценката за законосъобразност. Този въпрос дали има нарушение при третиране на опасни отпадъци, и кой е фактическия състав на нарушение, как се установява и какви са наказанията се урежда в нормативен акт и е предмет на други производства, каквото не е настоящето и правилно съдът е приел, че такива факти са неотносими към спора за законосъобразност на обжалваното решение. В касационната жалба отново се поддържат доводите, поддържани пред административния съд, в хипотезите на касационни основания за отмяна на решението. Тези доводи са преценени подробно от административния съд и настоящата инстанция напълно споделя мотивите му. Доводите за нищожност на решение 09-ДО-00001178-00 от 29.06.2022г. са неоснователни. С това решение се разрешава на Еко юнивърс про ЕООД да извършва дейности по третиране на отпадъци на следните площадки Площадка 1 с местонахождение гр. Стамболийски, област Пловдив, община Стамболийски УПИ-770, кв. 96. Няма данни по делото това решение да е обжалвано. Разпоредбата на чл. 142 АПК предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Поради това към настоящия момент и към постановяване на решението на административния съд следва да бъде зачетено при преценката за съответствието на административния акт решение ПВ-73-ПР/2022г. на Директора на РИОСВ Пловдив с материалния закон. Двете решения, съответно за разрешаване на дейността и за преценяване на необходимостта от извършване оценка на въздействието върху околната среда са различни административни актове и смесването на доводите и съображенията, относими към законосъобразността на всяко от тях е недопустимо, още по малко в настоящето производство, в което преценката е свързана с материални предпоставки извън доводите в жалбата и касационната жалба, свързани с местонахождението на имота. Съдът е изложил мотиви и в такава насока, които се споделят от настоящата инстанция Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника Директора на РИОСВ Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното ВАС шесто отделение