Решение № 3708 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10729/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Родопска Тъкан АД (в несъстоятелност), представлявано от синдика К. Иванов, чрез адв. И. Лулев и адв. О. Михайлов, против решение 202 от 04.08.2023 г., постановено по адм. дело 3/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларации (АУЗД) 738/17.11.2022 г. на орган по приходите в отдел Местни приходи при община Смолян, потвърден с решение 2/19.12.2022 г. на началник отдел Местни приходи при община Смолян. Поддържа се, че оспореният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от показанията на разпитания свидетел и заключението на приетата по делото експертиза се установява, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна всеки ден, както е разпоредено със заповедите на кмета на община Смолян. Действителното предоставяне на останалите две услуги - обезвреждане на отпадъци по депа и поддържане и осигуряване на чистота на териториите за обществено ползване, също не е доказано по категоричен начин. В нарушение на императивните изисквания на чл.172а, ал.2 от АПК и на константната практика на ВАС съдът не е обсъдил аргументите и възраженията на жалбоподателя, свързани с неоказването на услугите в процесния случай. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че е правомерно тези услуги да бъдат предоставяни, в едни случаи 24 дни, а в други - 27 дни в месеца. Без да разполага с каквито и да е доказателства, установяващи действителното извършване на услугата обезвреждане на отпадъци по депа и само от наличието на издадено Разрешение за ползване на строеж за депо за обезвреждане на отпадъци, е приел, че тази услуга е надлежно предоставена за процесния период. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви по съществени за изхода на спора въпроси. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Лулев и адв. Михайлов, моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което процесният АУЗД да бъде отменен. Алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Ответникът началник на отдел Местни приходи в дирекция Финансово-счетоводна дейност и бюджет при Община Смолян, чрез юрк. Карамучев, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ в размер на 360 лв., съобразно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, приема че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния административен съд е бил АУЗД 738/17.11.2022 г. на орган по приходите в отдел Местни приходи при община Смолян, потвърден с решение 2/19.12.2022 г. на началник отдел Местни приходи при община Смолян, с който на Родопска Тъкан АД за данъчни периоди 2021 г. и 2022 г. са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 6 255.90 лв. главница, заедно с лихва в размер на 453.13 лв. и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер 14 487.30 лв. главница, заедно с лихви в общ размер на 1 049.33 лв., по четири декларации от 18.08.2010 г. за имоти земя и производствени обекти, находащи се в гр. Смолян, [улица]. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Установено е, че дружеството е собственик на недвижимите имоти земя и производствени обекти, находащи се в гр. Смолян, [улица], конкретно индивидуализирани в процесния АУЗД, поради което същото е субект на задължение за заплащане на ДНИ. Съдът е изложил съображения, че ДНИ е определен в съответствие с чл. 11, ал. 1 и чл. 13 ЗМДТ. По делото не е било спорно, че декларираните имоти попадат в границите на населеното място гр. Смолян, като за всеки от имотите е посочена облагаемата основа, която е по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка, с размер на данъчната ставка 1,9 промила, определен в чл. 16 от Наредба 3 за определяне размера на местните данъци на територията на община Смолян. Съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че основата върху която е изчислен данъкът е неправилна, като е съобразил, че от дружеството не са подавани декларации за изменение на обстоятелствата, след подадените четири декларации от 2010 г. След обсъждане на представените по делото писмени и гласни доказателства и приетите техническа и икономическа експертизи съдът е мотивирал извод за действително предоставяне на трите компонента на услугата - сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, обуславящо задължение за заплащане на ТБО за съответния период. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и констатациите на изслушаните експертизи, въз основа на които е формирал фактически и правни изводи, в т.ч. и по основните спорни между страните въпроси. По отношение на установените задължения за ДНИ: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая страните не спорят, че за посочените в АУЗД имоти са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от касатора и спрямо него са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2021 г. и 2022 г. Задължението за ДНИ за процесните периоди е правилно установено, като е съобразена облагаемата основа на обектите в съответните недвижими имоти според подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ и е приложен размерът на данъка, определен с чл. 16 от Наредбата на ОбС Смолян за определяне размера на местните данъци на територията на община Смолян. По делото не са ангажирани доказателства от Родопска Тъкан АД, сочещи недължимост на ДНИ в установените със спорния акт размери. По отношение на установените задължения за ТБО: Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране /т. 1/; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации /т. 2/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /т. 3/. С чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани конкретните дейности, с които се изпълняват услугите по чл. 62. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката /чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ/. Константна е практиката на Върховен административен съд, че задължението за ТБО не се поражда единствено от наличието правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект, какъвто е случаят при задължението за ДНИ /чл. 11 ЗМДТ/. Като условие за дължимост на таксата, законодателят регламентира освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и задължения субект /чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ/, така и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните й компоненти. Обосновано съдът е приел, че от представените месечни справки за 2021 г. и 2022 г. за количествата приети смесени битови отпадъци от депото в Теклен Дол и Разрешително за неговото използване, се установява, че община Смолян за 2021 г. и 2022 г. е извършвала услугите по третиране на битови отпадъци в депа. По категоричен начин е установено, че през процесните 2021 г. и 2022 г. община Смолян е поддържала регионално депо за ТБО в местността Теклен Дол, така че и таксата за обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци е дължима. Възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни, с оглед липсата на представени от дружеството доказателства в съдебното производство, опровергаващи установеното осъществяване на посочените дейности в стопанисваното от общината депо. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, в услугата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя, за което в случая са ангажира надлежни доказателства. Съдът е обсъдил представените по делото Протоколи за установяване на извършените работи по поддържане чистотата на обществените места за всички райони в община Смолян за 2021 г. и 2022 г., като е стигнал до правилния извод, че услугата по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината. Неоснователни са и оплакванията на касатора, свързани с установените задължения за ТБО, в частта на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като административният орган е успял при условията на пълно главно доказване да установи осъществяването й. В тази насока съдът е съобразил представените от ответника доказателства: маршрутният график за сметосъбиращата техника на територията на община Смолян за 2021 г. и 2022 г., който е неразделна част от заповедите на кмета на община Смолян, с които на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 66 ЗМДТ са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци; пътни листове, от които се установява реалното предоставяне на услугата за имотите на дружеството; договор с дружеството изпълнител за извършване на услугата по периоди, график, схеми и райони, в които се предоставя услугата съгласно заповедите на кмета; протоколите за текущ контрол по изпълнение на услугата и др. От представените месечни справки за количествата приети смесени битови отпадъци на регионално депо, подписани от изпълнителя Еко Титан Груп АД и представител на община Смолян е видно, че е отразено ежедневното събиране на отпадъци, като е посочен номер на автомобила и маршрут, от който са събирани отпадъците. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, въз основа на което е установил, че през 2021 г. услугата е извършвана 27-31 пъти месечно, а през 2022 г. - 24-31 пъти месечно. Следователно, посочените дейности са извършвани редовно, като през процесните периоди преобладаващо са изпълнявани ежедневно. Този извод не е опроверган от изслушаните по делото показания на свидетеля Френкев, както правилно е приел административният съд. В случая от касатора не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, обуславящи недължимост на ТБО за 2021 г. и 2022 г. съобразно нормата на чл. 71 от ЗМДТ. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, в полза на община Смолян следва да бъдат присъдени разноски за касационна инстанция в размер на 360 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,