Решение № 4806 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2008 г.

Решение № 4806 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Миграция" - МВР - София, против решение № 803/14.07.2008 г., постановено по адм. д. № 2170/2008 г. на Административен съд - София-град. Релевирани са доводи за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаването му по същество. Ответникът по касационната жалба - Лида Хачатарян, с арменско гражданство, оспорва жалбата като несъстоятелна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменен Отказ, с рег. № ХМ-2491/05.03.2008 година, издаден от директора на Дирекция "Миграция", с който на основание чл. 25, т. 9 от Закона за чужденците в Република България, във връзка с чл. 19, т. 2 от ППЗЧРБ е отказано на Хачатарян издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 25, т. 9 ЗЧРБ разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците членове на семейството на български гражданин (чл. 2, ал. 2 ЗЧРБ), ако са пребивавали непрекъснато на територията на РБ през последните пет години. Съгласно дефинираното в чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЧРБ член на семейството на български гражданин е лицето, което живее с него в едно жилище. Следователно, съгласно цитираните законови текстове, за да са налице материалноправните предпоставки за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната, е необходимо молителят: 1. да е чужденец, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ ; 2. да е член на семейството на български гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЧРБ и 3. фактически непрекъснато да е пребивавал на територията на РБ през последните пет години, независимо от това, дали това пребиваване е било законно разрешено. Основание за такова тълкуване на закона дава сравнението на текстовете на чл. 25, т. 9 ЗЧРБ и чл. 25, т. 5 ЗЧРБ, във връзка с пар. 1, т. З от Допълнителната разпоредба (ДР) на Правилника за прилагане на ЗЧРБ (ППЗЧРБ). Съгласно чл. 25, т. 5 ЗЧРБ разрешение могат да получат чужденците, пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години. Тоест, ако чл. 25, т. 9 ЗЧРБ визира непрекъснато пребиваване в РБ на законно основание, това би било изрично записано по начина, по който е направено в чл. 25, т. 5 ЗЧРБ. В такъв случай обаче, безсмислено би се явило приемането през 2007 година на новата разпоредба на чл. 25, т. 9 ЗЧРБ , защото двете норми - на т. 5 и на т. 9 ще се дублират по същество. Така мотивиран, първоинстанционният съд и стигнал до правилния извод, че по отношение на Хачатарян са налице установените в чл. 25, т. 9 ЗЧРБ предпоставки, при чието наличие административният орган следва да издаде разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в Република България, поради което оспореният отказ е материално незаконосъобразен, а жалбата срещу него основателна. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените нарушения - необоснованост и съществени процесуални нарушения. Обсъдени са всички искания и възражения, които по съществото на спора на практика се приповтарят с доводите на защитата в касационното производство. Не се спори, че Хачатарян, в соченият петгодишен период - 01.10.2002 до 09.10.2007 година, непрекъснато е пребивавала на територията на страната ни. Съгласно правната норма на чл. 25, т. 9 ЗЧРБ разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години. По своя характер тази законова норма е императивна, като за да бъде реализирано правото по чл. 25 ЗЧРБ, е необходимо да са налице в условията на кумулативност визираните в текста предпоставки: молителя 1. да е чужденец, 2. да е член на семейството на български гражданин и 3. да е пребивавала непрекъснато на територията на Република България през последните пет години. Ето защо, и настоящият съдебен състав намира, че установената в чл. 25, т. 9 ЗЧРБ предпоставка за получаване на постоянно пребиваване е фактическо пребиваване на територията на страната, независимо от наличието или липсата на законно основание за това. Тук дефиницията на § 1, т. З ДР на ППЗЧРБ не намира приложение, тъй като тя е относима към хипотезите на "пребиваване без прекъсване", само когато чужденецът пребивава на законово основание. Изводите на съда при извършената проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт са верни фактически и са правно обосновани. Правилно законосъобразността на постановения отказ е преценена към момента на постановяването му с оглед изложените в него фактически и правни основания. Предвид изложеното При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,