Решение № 273 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2009 г.

Решение № 273 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Сливен, против решение № 41 от 14.04.2009 г. по адм. дело № 15/2009 г. на АС Сливен, с което е отхвърлено оспорването на Областен управител на област Сливен, извършено със Заповед № РД-11-16-06/19.01.2009 г., с която е оспорено Решение № 397 на Общински съвет Сливен, прието на заседанието му на 15.12.2008 г., съгласно което Общински съвет Сливен е дал съгласие да се удължи със седем години срокът на договор за наем, сключен между община Сливен и ЕТ "Крис Дан - Веска Пенкова", гр. Сливен за общински нежилищен имот, частна общинска собственост - Павилион № 8 на покрит мост на Централен общински пазар гр. Сливен и е възложил на кмета на общината да сключи с наемателя анекс към основния договор за наем. В жалбата с претенция за отмяна са развити съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Общински съвет гр. Сливен не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд гр. Сливен е отхвърлил като неоснователно оспорването на Областния управител на Област Сливен, извършено със Заповед № РД - 11 - 16 - 06 от 19.01.2009 г. на Областния управител на Област Сливен, с която е оспорено Решение № 397 на Общински съвет гр. Сливен, прието на заседанието му на 15.12.2008 г., сьгласно което Общински съвет гр. Сливен е дал съгласие да се удължи със седем години срокът на договора за наем, сключен между Община Сливен и ЕТ "Крие Дан - Веска Пенкова", гр. Сливен за общински нежилищен имот, частна общинска собственост - Павилион № 8 на Покрит мост на Централен общински пазар - гр. Сливен и е възложил на Кмета на общината да сключи с наемателя анекс към основния договор за наем за това. За да достигне до този резултат Административен съд - Сливен след извършената цялостна проверка по чл. 168 АПК е приел, че оспореният административен акт, в случая решение на Общински съвет Сливен, е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. По делото безспорно се установява, че срокът на наемния договор е продължен в съответствие с предпоставките и изискванията на чл. 14 ЗОбС и Наредбата по чл. 8 ЗОбС до максимално допустимия 10-годишен срок. При наведените от касатора доводи не може да се направи извод за превратно упражняване на власт или заобикаляне на императивни норми на приложимия материален закон - ЗОбС. В случая не е се е изисквало нов търг или конкурс по реда на чл. 14, ал. 2 ЗОбС, тъй като имота не е бил "свободен" по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗОбС, тъй като по отношение на него е действал срочен договор за наем, спрямо който и съгласно чл. 14, ал. 3 ЗОбС е предвиден ред за продължаване с чл. 25 от Наредбата по чл. 8 ЗОбС. Този ред не противоречи на акт от по-висша степен съобразно чл. 5 АПК, а спрямо законосъобразното му прилагане с обжалваното решение е извършен съдебен контрол за законосъобразност. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си, регламентирано в чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдил е и доводите на жалбоподателя, при което е констатирал, че са неоснователни. Изложените от съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят отново и в това съдебно решение. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на Административен съд - Сливен е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение