Решение № 7029 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2012 г.

Решение № 7029 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет против решение № 2809 от 22.05.2012 г. по адм. дело № 11343 от 2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Румен Косев Сяров, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 124 ЗДСл във връзка с чл. 145 АПК, съдът по жалба на Румен Косев Сяров е отменил заповед № 644 от 30.11.2011 г. на заместващ председателя на ДАБ, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забележка", по изложени съображения за немотивираност на оспорената заповед и съществено процесуално нарушение по чл. 93, ал. 1 ЗДСл относно неизвършена преценка на дадените обяснения на наказания служител от наказващия административен орган. Решението е правилно. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорената заповед, посочени в чл. 146 АПК, като е направил законосъобразни изводи, че същата не съдържа конкретизиране на извършеното от страна на служителя нарушение на служебните му задължения и съответно за липса на мотиви в заповедта - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Законосъобразни са констатациите на съда, че непосочването на фактическите основания за издаването на оспорената заповед - чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, е абсолютно основание за отмяна на същата. Видно от съдържанието на заповедта, тя не съдържа фактическите основания по чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. Предвид изискванията за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл относно преценка на тежестта на нарушението, административният орган е длъжен да обоснове вида на наложеното конкретно дисциплинарно наказание. Съдът е изложил изключително подробни правни съображения при извършения от него съдебен контрол на оспорената заповед относно съответствието й с критериите за законосъобразност, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,