Решение № 60 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 207/2009 г.

Решение № 60 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 207/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев На основание чл. 351, ал. 5 НПК адв. В, повереник на частната обвинителка и гр. и. М. Б., действаща в качеството на родител и законен представител на малолетната В. Г. О., обжалва разпореждане от 24.II.2009 г. по внохд 206/2009 г. на АС - В. Търново, с което касационната му жалба против присъда № 23/9.II.2009 г. по същото въззивно дело е върната като недопустима. Съображенията са, че разпореждането противоречи на закона, защото присъдата съдържа и оправдателен диспозитив, а не само прилагане на чл. 78а НК. Останалото в жалбата засяга правилността на постановената нова въззивна присъда и не подлежи на разглеждане в настоящето производство. Прокурорът в писменото си становище поддържа, че жалбата е неоснователна - решението на въззивния съд, срещу което е насочена касационната жалба не подлежи на касационен контрол по аргумент на чл. 346, ал. 1, т. 1 НПК. След преценка доводите на страните и проверка материалите по делото ВКС, в настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което и следва да остане без уважение. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на адв. В, повереник на частната обвинителка и гр. и. М. Б., действаща в качеството на родител и законен представител на малолетната В. Г. О., против новата въззивна присъда № 23 от 9.II.2009 г. по внохд 206/2009 г. на АС - В. Търново, с която е отменена първоинстанционната оправдателна и вместо това подс. Л. Д. Д. е признат за виновен по чл. 123, ал. 4, предл.II-ро във вр. с ал. 3 и ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1, б. "а" и б. "б" във вр. с чл. 2, ал. 2 НК (редакция ДВ бр. 21/2001 г. и ДВ бр. 86/2006 г.) е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба 1000 лв. Правилно съдията-докладчик се позовава на чл. 346, ал. 1, т. 1, изр. II-ро НПК. Нормата е изрична и място за тълкуване няма. Обстоятелството, че присъдата има и оправдателен диспозитив (отделен е въпросът, че няма изрично оправдаване по обвинението, възведено с обв. акт) не променя единството на съдебния акт, за да се приеме, че в оправдателната част е възможно касационно обжалване. Правилен е и изводът, че единствен ред за защита на жалбоподателя е по Глава ХХХIII НПК, възобновяване на наказателни дела. При липса на нарушения на закона постановеното разпореждане следва да остане в сила. С оглед горното ВКС, I-во н.о. в настоящия състав