Решение № 5935 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2013 г.

Решение № 5935 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1658 от 24.06.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1168 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Овърсийз Хоризонт"АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявяно от Благомир Рубинов Коцев, е отменен РА № 031202222/29.10.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 27/6.03.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчните периоди август - декември 2007 г., януари - април и юни 2008 г. и април и май 2010 г. са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 1 539,60 лв. главница и 518,35 лв. лихви и са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. в резултат на увеличен финансов резултат, както следва: 1 373,99 лв. за 2007 г., 793,11 лв. за 2008 г. и 5 530,92 лв. за 2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на съда за реалност на процесните доставки на газ и на чинии и прибори по опис по фактурите на "Еней 2005" ЕООД и на "Око-2000" ЕООД и незаконосъобразно признаване на право на данъчен кредит и на разходи по тези фактури. Въз основа на представени едва в съдебното производство частни документи с недостоверни дати, съдът приел, че ревизираното дружество е разполагало с кухненско газово оборудване, което е използвало и във връзка с това използване реално било получило доставките на газ. Необосновано съдът приел за реални и останалите доставки само въз основа на пратка на документи по куриер с непосочена година и заключение на вещо лице. Решението било неправилно и в частта за разноските, защото РА бил отменен само въз основа на новопредставени доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Овърсийз Хоризонт" АД, чрез адв. Д. Иванов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи по тях на ревизираното лице - получател. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение е доказан от жалбоподателя, поради което РА в обжалваната му част е материално незаконосъобразен. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба пороци. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на кухненско газово оборудване, налично в предприятието му и използвано за независимата му икономическа дейност, при което е използван предметът на процесните доставки. Тези фактически изводи се основават на представени доказателства за доставка и ремонт на кухненско газово оборудване, както и на отразяването му като дълготрайни активи в счетоводството на ревизираното лице, потвърдено с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила оглед на място на активите. Представените в касационното производство фактури за ремонти на това оборудване подкрепят направените от първоинстанционния съд фактически изводи. Неоправдано е касационното оплакване за неправилно кредитиране на представените едва в съдебното производство доказателства относно наличието и използването на въпросното оборудване. Такива доказателства не са били изисквани в ревизионното производство от страна на органите по приходите, които са направили изводите си за нереални доставки единствено поради неоткриване на лице за контакт на декларирания от доставчика данъчен адрес и издаването на РА на доставчика, с който са му определени задължения по ЗДДС. Посоченото, от една страна означава, че органите по приходите не са проявили достатъчна процесуална активност за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, а от друга, че изводите им за нереални доставки са необосновани, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Затова представянето за първи път пред съда на обсъжданите частни документи като доказателства не е по вина на ревизираното лице и те е следвало да се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства, както е и направил административният съд. Представените пред съда доказателства за налично и използвано оборудване са преценени като заслужаващи кредитиране в контекста на неоспореното експертно заключение и доказателствата за плащане на фактурите на "Еней 2005" ЕООД по банков път. Изложеното се отнася и за доставките на чинии и прибори по фактурите на "Око - 2000" ЕООД. Най-напред, предметът на доставката е бил подробно индивидуализиран още в ревизионното производство. Наличието на част от процесните движими вещи в предприятието на ревизираното лице е установено с извършената от вещото лице инвентаризация на 13.05.2013 г. на наличната посуда и прибори, индивидуализирани според характерния им дизайн. Логични и затова - обосновани, са изводите на съда, че липсата на част от доставените вещи се дължи на кражби и повреждане. Плащането по банков път по двете фактури на този доставчик - едната за авансово, а другата - за окончателно плащане, е доказано още в ревизионното производство и не е било спорно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба против решението в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, на която се позовава касаторът, урежда процесуална санкция за ревизираното лице, по вина на което ревизионната преписка не е била попълнена с относими за случая доказателства и те са представени едва при оспорването на РА по съдебен ред като в същото време са станали основание за отмяна на акта. В случая такова виновно поведение от страна на ревизираното лице не е било налице, защото, както се посочи по-горе, констатациите на органите по приходите са били основани единствено на ненамиране на доставчиците на адресите им, а на ревизираното лице не са изисквани доказателства за притежаването на оборудването и за начина на употреба на предмета на процесните доставки в независимата икономическа дейност на дружеството. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв., предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,