Решение № 2247 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2014 г.

Решение № 2247 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Румяна Борисова Лимончева-Цветкова, Донка Димитрова Бъчварова, Петър Добрев Добрев, Васил Димитров Бъчваров, Николай Борисов Лимончев и Димитър Борисов Лимончев, всички - чрез адв. Илия Илиев и със съдебен адрес: гр. София срещу решение № 975 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 14394/2012 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено, а делото - върнато на административния орган за произнасяне по искането за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ чрез предоставяне на идеални части от съсобствения между страните недвижим имот, находящ се на ул. "Опълченска" № 13, гр. София. Редовно призовани за съдебно заседание, касаторите не се явяват и не се представляват. Ответникът по касационната жалба, областният управител на област - София, редовно призован, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на касаторите в качеството им на наследници на Спаса Димитрова Мартинова срещу Заповед № РД-23-014/14.11.2012 г. на областния управител на област София. С обжалваната заповед в производство - II фаза по Закона за обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти /ЗОСОИ/ и на основание чл. 6, ал. 5 и чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" и ал. 5 от ЗОСОИ е утвърдена оценката, изготвена на основание Заповед № РД-21-800/16.07.2012 г. на областния управител във връзка със заповед № РД-21-800/13.07.1998 г. на областния управител на област София, с която е уважено искането на наследниците на Спаса Д. Мартинова за обезщетяване с компенсаторни записи съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за недвижим имот, представляващ1/4 идеални части от дворното място на ул. "Опълченска" № 13 в гр. София, имот пл. № 17, кв. 181, м. "Западно направление", подробно индивидуализиран в административния акт с граници, с площ от 350 кв. м. в размер на 3 500 лв., разпределена в заповедта по квоти и суми между жалбоподателите. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на касаторите срещу горецитираната заповед като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, съдът, след обсъждане на релевантните за спора писмени доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че заповед № РД-23-014/14.11.2012 г. на областния управител на област София е издадена от компетентен по ЗОСОИ административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същата е постановена след влизане в сила на Заповед № РД-21-800/13.07.1998 г., с която е уважено заявление вх. № РД-97-00-2198/19.05.1998 г. на жалбоподателите за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ и е определен първият, посочен от заявителите предпочитан начин на обезщетяване за процесния имот - с компенсаторни записи. Определеният със Заповед № РД-21-800/13.07.1998 г. на областния управител начин на обезщетяване е потвърден с окончателно съдебно решение № 9610/9.07.2010 г., постановено по адм. д. № 461/2010 г. по описа на ВАС, поради което АССГ е приел, че в производството по обжалване на настоящата заповед не може да се преразглежда вече установеният начин на обезщетяване и да се иска обезщетяване със собственост върху идеални части от дворното място вместо с компенсаторни записи. АССГ е приел, че с обжалваната заповед правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби е определен и размерът на дължимото обезщетение. Базирайки се на приетата по делото като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-оценителна експертиза, АССГ е заключил, че административният орган законосъобразно и според разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗОСОИ във вр. с § 3а от ПЗР на ЗОСОИ е определил пазарната цена на имота към посочения в специалния закон момент - към деня на влизане на този закон в сила - 1997 г. и по реда на § 3а - съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1.01.2002 г., като получената стойност се удвоява. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, III отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ относно неоснователността на предявената срещу административния акт жалба, съответно - относно законосъобразността на обжалваната заповед на областния управител на област София. Обосновано съдът е приел, че въпросът за вида на дължимото обезщетение по чл. 2 от ЗОСОИ за отчуждения от наследодателката на касаторите недвижим имот е решен със сила на пресъдено нещо /съдебно решение по адм. д. № 461/2010 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу Заповед № РД-21-800/13.07.1998 г./, поради което същият въпрос не може да бъде пререшаван нито в това съдебно производство, нито в което и да било друго производство по ЗОСОИ. Правилно съдът е заключил, че въпросът дали касаторите са съсобственици с държавата в процесния недвижим имот или не, съответно дали и как имат право да изкупят идеалните части на държавата, не може да се разглежда в производството по обжалване на заповед по чл. 6 от ЗОСОИ, постановена във втората фаза на обезщетителното производство по този специален закон, каквато заповед е обжалваната. Неоснователни в тази връзка са доводите, развити в касационната жалба, за необходимост и наличие на законова възможност видът на обезщетението да бъде преразгледан. Правилно административният съд е приел, че размерът на оценката, посочен в заповедта, не подлежи на увеличаване. Обоснован е изводът на АССГ, че ЗОСОИ въвежда момент, към който се определя действителната пазарна цена на отчуждения имот и начин и ред за определянето й, различни от желаните от касаторите - оценката се определя към минал момент - 1997 г. и по реда на вече отменено приложение № 1 към ЗМДТ, поради което не е и не може да бъде съответна на пазарната цена на този имот към днешна дата. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното в касационното производство решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на областния управител искане за присъждане на съдебни разноски, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на областния управител на област София сумата от 300 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,