Решение № 716 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, представлявана от инж. В. Влахов, чрез главен юрисконсулт Й. Христоскова против Решение 45/09.02.2023 г., постановено по адм. дело 821/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и се претендира присъждане на разноски. Ответниците Управителят на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез юрисконсулт М. Миков, Агенция за социално подпомагане, чрез старши юрисконсулт Г. Милчев и С. Цурева изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Ответниците Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пазарджик, Агенция за хората с увреждания и Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК,/ не изразяват становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 45/09.02.2023 г., постановено по адм. дело 821/2022 г., Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Регионална дирекция по горите Пазарджик против Експертно решение /ЕР/ 0796/100 от 21.06.2022 г. на специализиран състав на НЕЛК, с което е отменено ЕР 0856/23.03.2022 г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че С. Цурева е заемала длъжността старши специалист деловодител в Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик. Бил е издаден болничен лист Е20220217369/01.02.2022 г. от ЛКК Специализирана комисия Ортопедично, ОТО към МБАЛ Пазарджик АД за временна неработоспособност, за период от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. - общо 35 календарни дни, от които 5 дни болнично лечение и 30 дни домашно лечение. Поставена е диагноза [диагноза], диагноза по МКБ [диагноза], с причина за неработоспособността трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/. Осигурителят е оспорил болничния лист, относно преценката на здравословното състояние на лицето. Били са изразени подозрения, че не са налице основанията за издаване на болничния лист. С ЕР 0856 от 23.03.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, болничният лист Е20220217369/01.02.2022 г. е потвърден в частта 5 дни стационар и е отменен в частта му за 30 дни домашно-амбулаторно лечение, с мотива, че тази диагноза не оправдава такава продължителност на домашен отпуск. Експертното решение е обжалвано пред НЕЛК чрез РЗИ Пазарджик в частта му, с която е потвърден болничният лист за 5 дни болнично лечение. Същевременно към датата на постъпване на жалбата от РДГ Пазарджик, във връзка с подадена предходна жалба с вх. 2645/14.04.2022 г. от С. Цурева, срещу същото ЕР на ТЕЛК, в НЕЛК вече е било образувано производство по оспорване. Двете жалби са били обединени за общо разглеждане. НЕЛК е отменил ЕР 0856 от 23.03.2022 г. на ТЕЛК и е определил ново Експертно решение 0796 от 21.06.2022 г., с което е потвърдил болничен лист Е20220217369 от 01.02.2022 г. за 5 дни болничен режим и 30 дни домашно-амбулаторен режим, по отношение на служителя в РДГ Пазарджик, за временна неработоспособност в периода от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. Била е допусната и приета съдебномедицинска експертиза. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от КСО, временната неработоспособност е социален риск, за който се осигуряват лицата в държавното обществено осигуряване. Паричните обезщетения за временна неработоспособност са част от общественото осигуряване, като система на предоставяне на материални средства за издръжка на осигурените лица в случаите, когато за определен период от време те не могат да се упражняват сами личния си труд по независещи от тях причини. То се състои в изплащане на обезщетения и помощи за сметка на специално обособени фондове вместо загубения трудов доход или за посрещане на допълнителни материални разходи при настъпване на предвидени в закона осигурителни социални рискове. Тези плащания се дължат за определен период от време. Не продължителността на периода обаче прави осигуряването краткосрочно, а неговата определеност от вероятността да бъде преодоляно състоянието, довело до загуба на дохода. Съдът е обсъдил понятието "Временната неработоспособност", по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, респективно § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, като изложил правни изводи, базирани на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НМЕ, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК или НЕЛК, независимо от това дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл.9, ал.1 и 4 от НМЕ. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от органите на медицинската експертиза на работоспособността, определени в чл. 103, ал.2 ЗЗ и чл.3 НМЕ, като се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето /ЗЗ/. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма-обективиран е като съдържание по образеца, предвиден в чл. 4 от НМЕ и е мотивиран. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Административният съд е приел, че в ЕР на НЕЛК подробно е мотивирана временната неработоспособност. Този извод е обоснован, тъй като е в съответствие с приложената медицинска документация. Подкрепя се и от приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Правилно съдът я е кредитирал като пълно, обективно и безпристрастно изготвена. Специалните знания на вещото лице сочат, че по време на инцидента е била нанесена директна травма от метални профили на врата в областта на [заличен текст] и е причинена [състояние] в същата област, както и [състояние]. Стигнал е до извод, че травмата е била много тежка и е била налице опасност от загубата на [заличен текст]. Вещото лице е приело, че лечебният режим е съобразен с травмата и рехабилитацията, която е била проведена и е помогнала, за да се постигнат добри функционални резултати. Нарушаването на режима на временна неработоспособност има за последица единствено неплащане на паричното обезщетение на осигуреното лице за дните на извършеното нарушение /арг. от чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО/, но не може да обуслови извод за незаконосъобразност на административния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция (чл. 221, ал.2 предл. второ АПК). Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от страна на НЗОК и С. Цурева следва да бъде уважена, съгласно представен договор за правна защита и съдействие с 002599/15.03.2023 г., приложен списък на разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,