Решение № 60076 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2021 г.

Решение № 60076 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката С. Й. А. от [населено място] е поискала да се отмени Решение № 251/30.10.2019 година по гр. д. № 219/2019 г. на ОС-Габрово, в сила с постановяване на Определение № 378/08.10.2020 г. по гр. д. № 1408/2019 г. на ВКС, I г. о., в производство за трансформация на лични средства в два недвижими имота в [населено място], придобити по време на брака с В. Ц. Н., в режим на съпружеска имуществена общност. Отмяната се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че след влизане на решението на окръжния съд в сила, молителката е намерила писмени документи- предварителни договори за покупко-продажба на двата имота, произходът на средствата за покупната цена на които е бил предмет на разглеждане по делото, които касаят уговорки, свързани с нотариалните актове по сключените окончателни договори за придобиване собствеността на двата имота. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К. М. АК В., процесуален представител на В. Ц. Н., с който се оспорва основателността на подадената молба за отмяна, ангажират се писмени доказателства, за опровергаване наведените твърдения и доводи по молбата за отмяна. Поддържа се тезата, след като молителката е знаела за предварителните договори, защо не е споменала за това още в отговора си на исковата молба, поради което тези писмени доказателства не могат да се считат за "нови" по см. на закона. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, в правомощията по чл. 307 ГПК, намира: Молителката С. Й. А. и ответника по молбата за отмяна В. Ц. Н. са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на **** година е прекратен по съдебен ред с решение по гр. д. № 4628/2015 година на РС-Варна, в сила от 05.04.2016 година. По време на брака през 2005 година, при действащ режим на имуществена общност, на името на бившия съпруг В. Н. са придобили по силата на договори за покупко - продажба, обективиран в НА № ***/2005 година, НА № ***/2005 г. и НА № ***/2005 година, три неурегулирани поземлени имота (единият от които застроен с паянтова жилищна сграда на два етажа и навес от 23 кв. м. ) в чертите на околовръстния полигон на [населено място], [община], образуващи към момента на предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. ( о5.04.2017 година ) общ ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 2671 кв. м. с намиращата се сграда с идентификатор **** на два етажа и площ от 54 кв. м. и сграда с идентификатор **** със застроена площ от 23 кв. м. на един етаж. Искът за признаване на лична индивидуална собственост по отношение на недвижимо имущество- а именно на имотите в [населено място], [община], придобито по време на брак в режим на имуществена общност, се основава на твърденията от страна на ищецът - бивш съпруг, че имотите са придобити с лични средства – дарени на сума от 4 000 лв. от сестра му П. Н. С Решение № 50 от 01.03.2019 година, постановено по гр. д. № 1021/2017 година на РС-Габрово на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 2 СК е прието за установено по иск на В. Ц. Н. срещу С. Й. А., че бившият съпруг е индивидуален собственик на 30000/32943 идеални части от закупените по време на брака недвижими имоти в [населено място], [община], С Решение № 251 от 30.10.2019 година, постановено по В. гр. д. № 219/2019 година на ОС-Габрово, след отмяна на решението на първата инстанция в отхвърлителната му част, по жалба на В. Н., окръжният съд, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 2 СК е прието за установено по иск на В. Ц. Н. срещу С. Й. А., че бившият съпруг е индивидуален собственик на 2943/32943 идеални части от закупените по време на брака недвижими имоти в [населено място], [община], С определение № 378 от 08.10.2010 година постановено по гр. д. № 1408/2019 година на ВКС, ГК I г. о. на основание чл. 288 ГПК не допуснато касационно обжалване на въззивно С Решение № 251 от 30.10.2019 година, постановено по В. гр. д. № 219/2019 година на ОС-Габрово. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвид на "намерени" след влизане в сила на решенията, чиято отмяна се иска писмени доказателства- предварителни договори за покупко-продажба на два имота (единият от които не е предмет на иска) касателно произхода на средствата за закупуването. Поддържа се, че единият от тези договори, свързан с имота в [населено място] установява факти, свързани с уговорката за плащане и размера на сумите по окончателния договор и опровергава свидетелските показания за дарените от сестрата на В. Н. суми. При така установените факти и след преценката на ангажираните "нови писмени доказателства ", настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не може да бъде уважена. Визираните като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, предполагат след приключване на делото и влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, да е налице новооткрито обстоятелство т. е. нов от гл. т. на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела и незнанието и се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя и/или писмен документ, който би доказал защитна теза на молителя като страна в исковото производство, останала недоказана по делото. С разясненията на още на ТР № 138/67 на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини. Страната, която се позовава на такова обстоятелство, следва да не е знаела за факта (обстоятелството) и като това нейно незнание не следва да се дължи на небрежност, да е обективирано в частен документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, и която обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако се намира по делото като доказателство, би могло да обуслови различен от постановения правен резултат, както и да представи документ, който обективира сочения нов факт. Не може да се иска отмяна въз основа на обстоятелство, което представлява ново основание за защита на претендираното право, тъй като въз основа на него страната може да предяви иск, но не и да иска отмяна на решението, защото това ново основание не е юридически или доказателствен факт, относим към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение. Посочените от молителката С. Й. А. писмени доказателства- а именно ангажираните два предварителни договора не могат да бъдат квалифицирани на нови писмени доказателства за новооткрити правно релевантни факти / обстоятелства/, относими към спора между страните с правно основание чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. Доколкото самата молителка сочи в обосновката за относимостта на договорите към опровергаване на факта, че по време на сключване на договорите за покупко-продажба все още не е бил осъществен факта на дарение в полза на бившия и съпруг според показанията на самата дарителка, и че тези предварителни договори носят саморъчното изписан от нея текст, то е следва, че 1. / тези писмени доказателства са били известни на С. А. като носители на информация от значение за спора, но същите не са релевирани в рамките на предприетата защита срещу иска по чл. 23, ал. 1 СК/2009 г., доколкото – видно от данните по делото, в хода на производството няма волеизявление за позовала на тези доказателства. Ето защо, дори и да биха били приобщени "новите доказателства" към доказателствения материал по делото при едно ново разглеждане на спора, каквото се иска с молбата за отмяна, то съобразно дадените разяснения по приетото ТР № 6/2013 година ОСГТК на ВКС, установеният с чл. 131 - 133 ГПК принцип на ранна преклузия би препятствал събирането на онези доказателства, който не касаят релевирани фактически или правни защитни възражения от страна на страната –молител, и тези възражения не са могли да бъдат установени по обективни причини, а не по причина, че от страна на молителя, като страна в исковия процес, не е положена дължимата грижата на добър стопанин за попълване на делото своевременно с доказателствен материал чрез надлежно упражняване на правото на процесуална защита. По направеното искане за заплащане на разноските в отменителното производство: Искането на ответника В. Ц. Н. за присъждане на сумите за направени разноски за защита в настоящото производство, е основателно и доказано в размер на сумата 1500 лв. (л. 30.) Искането е направено своевременно, размерът е доказан с представени Договор за правна помощ и съдействие от 03.12.2020 година, поради което и с оглед изхода на спора, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде уважено така, както се претендира. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданска колегия