Решение № 5745 от 13.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, против Решение 7323/06.12.2021 г., постановено по адм. дело 9250/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е прогласена нищожността на Заповед РА51-66/16.04.2021 г., издадена от Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за нищожност на оспорения акт. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената от Елбетица М АД жалба. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Найденова, която моли да бъде уважена, по изложените в нея доводи. Ответната страна - Елбетица М АД, се представлява от адвокат Дамянова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, съдържащи се в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Видно е от данните по делото, че в полза на Елбетица М АД е издадено Разрешение за строеж 80/24.01.2007 г. от Главния архитект на Столична община, за изграждането на Административно-търговски център с подземни гаражи. Със Заповед РА51-60/02.04.2021 г., издадена на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ, е допълнено разрешението за строеж, като са допуснати съществени изменения в одобрения инвестиционен проект. По повод подадено от възложителя Елбетица М АД заявление, с което поради промяна на инвестиционните намерения е поискано тази заповед да бъде анулирана, е постановена процесната заповед, с която, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, заявлението на възложителя е уважено и заповедта, допълваща разрешението за строеж, е оттеглена. Спорът е правен и касае преценката дали административният орган е разполагал с правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК да преразгледа въпроса и да оттегли издадения от него акт. Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи, възприети от първостепенния съд за нищожност на заповедта, в частта й, с която е оттеглена Заповед РА51-60/02.04.2021 г., допълваща Разрешение за строеж 80/24.01.2007 г. на Главния архитект на Столична община. За да бъде валидно упражнено правото на отзив от административния орган следва да е налице административен акт, който не е влязъл в законна сила, подадена редовна и допустима жалба от заинтересувано лице и произнасяне от органа в законоустановения срок по чл. 91, ал. 1 АПК. В конкретния случай, е налице пълна липса на основната предпоставка за надлежно упражняване на правото на отзив, а именно не е подадена редовна и допустима жалба от заинтересувано лице. Процесната заповед е издадена по повод постъпило заявление, а не жалба, и то подадено от възложителя на строежа, за който не е налице правен интерес да иска отмяна за заповедта, допълваща разрешението за строеж, която е издадена именно по повод негово искане. Правилен е изводът на съда, за наличие на съществено нарушение на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК до степен на нищожност, доколкото този правен способ е напълно неприложим в случая. Предвид изложените мотиви и като прецени, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на закона, то следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са претендирани, не са представени доказателства за извършването им - в приложеното пълномощно не е визирана договорена сума и не е установено заплащане на такава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,