Решение № 4031 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2017 г.

Решение № 4031 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано касационна жалба на главния архитект на О. П., чрез юрк. Стойчев срещу решение № 149 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 817/2016 г. на Административен съд-П.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответникът "Верея"ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез процесуалните си представители адв. Петкова и адв. Толедо, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен изричен отказ, материализиран в писмо изх. № ТСУиС-94Р-126-1/12.09.2016 г. на главния архитект на О. П. за издаване на схема за разполагане и разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение "слънцезащитен навес над лятна градина на кафене "Верея"". За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че оспореният отказ е издадена без изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания, т. е. при пълна липса на мотиви, които са изискуеми и по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 15 на О.-П. за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на О. П.. След подробен анализ на проведената адм. процедура е прието, че мотивите за отказа не се съдържат и в съпътстващи издаването на отказа документи, както и в протокола от заседанието на ЕСУТ, проведено на 02.06.2016 г. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. По смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Този контрол обаче обхваща законосъобразността на акта с оглед изложените в същия фактически и правни основания. В конкретния случай, оспореният изричен отказ е издаден без визиране на правно и фактическо основание по ЗУТ, респ. по Наредба № 15/2009 г. на ОбС-П. и не съдържа въобще както фактически, така и правни основания по смисъла на т. 4, ал. 2, чл. 59 АПК, което съставлява нарушение по чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна поради незаконосъоразност на отказа само на това формално основание. Домотивиране, заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, вкл. мотиви, от съда е недопустимо, тъй като обосновката от фактическа страна и правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган, определя обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и рефлектира пряко върху процесуалното право на защита на страните. Именно поради това се касае за съществен порок на обжалвания отказ, водещ до незаконосъобразността му на това формално основание, което е с преюдициално значение и е достатъчно основание за неговата отмяна, в какъвто смисъл се е произнесъл административният съд. Във връзка с това се явяват неотносими подробно изложените в касационната жалба мотиви за постановения отказ. С оглед на изложеното, обжалваното решението следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и изричната претенция на процесуалните представители на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лв, съставляваща минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдв. С, тъй като реално договореното и заплатено адв. възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие за един адвокат касае и процесуалното качество на "Верея"ООД като касационен жалбоподател в тази инстанция. С влязло в сила определение № 14970/06.12.2017 г., постановено по делото, касационната жалба на "Верея"ООД е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Следователно се явява неоснователно и искането за присъждане на разноски в размер на 25 лв - държавна такса по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение