Решение № 668 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2016 г.

Решение № 668 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс- (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. П. Д. от гр. К., подадена против Решение № 69/13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 696/2015 г. на Административен съд- гр. П. (АС П.). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира своите твърдения с това, че липсва получаване на парично обезщетение за отчуждението на имота. Счита, че издадената заповед е неясна и неконкретизирана, като имота не е описан точно. Моли да се отмени решението и върне делото за ново произнасяне от друг състав на АС П.. Иска при оставяне в сила на съдебното решение- да се намали присъденото от съда адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - кметът на община Карлово, чрез адвокат Царев от АК П. моли за потвърждаване на процесното решение и отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и необоснована. Претендира и разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита съдебното решение за правилно. Намира, че правилно административният съд е приел, че в случая е налице хипотеза по предложение първо на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), обуславяща изземването на имота по предвидения в правната норма ред. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 69/13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 696/2015 г. на Административен съд- гр. П. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата Г. П. Д. от гр. К. срещу Заповед № 320/18.03.2015 г. на кмета на община Карлово, с която е наредено на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС да бъде иззет общински имот - част от УПИ VII- жилищен комплекс, кв. 12 /ПИ с ИД 36498.504.1673/, по КККР на гр. К. Със същото решение е ОСЪДЕН Г. П. Д. от гр. К. да заплати на Община - Карлово сумата от 1200 - (хиляда и двеста) лева разноски по делото. Съдът приема, че в административното производство е установено, а и не се спори между страните, че част от УПИ VII - жилищен комплекс, кв. 12 /ПИ с ИД 36498.504.1673/, по КККР на гр. К. се владее от жалбоподателя. Намира за безспорно установено по делото, че е съставен акт за частна общинска собственост № 283/25.05.2000 г., за УПИ VII - жилищен комплекс, кв. 12, по плана на гр. К. Част от този имот се явява и земята отчуждена от Г. М. Д. - наследодател на жалбоподателя. АС П. приема за безспорно установено, че процесният имот е отчужден на основание чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ (отм.) с влязла в сила заповед, определен е начин на обезщетение, което е изплатено, поради това имотът е станал общинска собственост. При това положение, намира за правилно установеното от административния орган, че имотът се държи от жалбоподателя без правно основание, тъй като е бил отчужден по реда на ЗТСУ (отм.), определено е било обезщетение и процедурата е приключила окончателно. Счита, че отчужденият имот е станал общинска собственост, поради което по отношение на него може да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, за да бъде освободен, когато се държи или владее без правно основание. Посочва се, че в съдебното производство владение или държане на годно правно основание не е доказано. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, като е съобразена с целта на закона. В този смисъл, според първостепенният съд същата се явява законосъобразна и не е налице нито едно от посочените в чл. 146 от АПК основания за порок на издадения административен акт. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно поради, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при неговото постановяване тези касационни основания не са допуснати. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е обсъдил фактите в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи, обуславящи изхода от правния спор. Мотивите, са формирани на база възприетите факти и отговарят на развитите оплаквания от жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че процесната заповед е неясна и неконкретизирана и липсва точно посочване на имота. Старият отчужден имот не съществува в КККР и неговата територия попада в част от процесния УПИ VII - жилищен комплекс, кв. 12, по плана на гр. К. Имотът, предмет на административния акт е описан до степен, която не създава съмнения, относно неговата идентификация. Това се доказва и от представените по делото скици и заключение по приетата СТЕ. Актът освен с приложението на чл. 65 от ЗОС е допълнително мотивиран и с реализирането на обект по одобрен проект, финансиран с договор по Оперативна програма "Регионално развитие 2007- 2013 г.". Правилно АС П. е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице и това фактическо действие да е без правно основание. Съдът е изяснил спора по същество и по делото от приложените актове за общинска и държавна собственост се установява собствеността на общината. За процесния имот УПИ VII - жилищен комплекс, кв. 12, по плана на гр. К. е съставен Акт за частна общинска собственост № 283/25.05.2000 г. Неотносими са твърденията за незаконосъобразност на административния акт, поради това че липсва получаване на парично обезщетение за отчуждението на имота, тъй като същите касаят отчуждителното производство и евентуалните спорове свързани с него. Още повече, че данните от Акт за държавна собственост № 1647 от 1981 г. сочат, че е изплатена сумата предвидена за обезщетение с платежно нареждане № 64 от 1977 г. Доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят владее част от имот, бивша собственост на неговия наследодател Г. М. Д., който след отчуждаването му е станал собственост на общината. Обстоятелството, че след реализиране на отчуждителното мероприятие "жилищен комплекс", част от територията на този имот е останала незастроена и продължава да се ползва от наследниците на бившия собственик, не променя характера му на обект- общинска собственост и не обосновава правомерност на владението. Безспорно се установява липсата на законово основание за твърдяното владение или държане върху процесният имот част от УПИ VII - жилищен комплекс, кв. 12, по плана на гр. К. При безспорно установеното право на собственост на общината за имот, който се държи, без правно основание от лицето, правилно е приложена разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, тъй като е налице хипотезата на същата правна норма, обуславяща изземването на имота. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, предвид правната и фактическа сложност на делото и проведени пет съдебни заседания с участието на процесуалния представител на кмета на общината. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение