Решение № 52 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5629/2007 г.

Решение № 52 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5629/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Д. И. В. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение от 15.06.2007 г. по гр.въз.д. № 2845/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отменено Решение от 27.12.2002 г. по гр. д. № 9032/2001 г. на Софийския районен съд по отхвърлените искове по чл. 109 ЗС и е постановено ново, с което исковете са уважени като Д. И. В. и М. К. С. са осъден да преустанови неправомерните си действия по прекъсване на водопроводната мрежа до имота на ищците. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). По реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмено становище от ответника, с което се сочи, че доводите по касационната жалба са неоснователни и целят да изместят предмета на спора, който е защита на придобити по давност сервитутно право на водоползване. По подадената касационна жалба, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) съдържа мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Б. Р. Й., В. А. и К. Х., при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на жалбоподтелките по чл. 109 ЗС и след като на базата на самостоятелни фактически и правни действия е приел, че е налице сервитутно право на водоползване, придобито по давност от жалбоподателките- ищци по делото, е приел, че с действията си двамата ответника препятстват реализирането на това сервитутно право и е постановил решение, с което исковете за уважение, като Д. И. В. и М. К. С. са осъдени да преустановят неправомерните си действия по прекъсване на водопроводната мрежа до имота на Б. Й. и до този на К. Х. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Допуснато е нарушение по приложението на чл. 109 ЗС във вр. с чл. 112 от Закона за водите (ЗВ). Б. Й. и К. Х. (по отношение на отхвърления иск на В. А. решението е влязло в сила) са поддържали в производството, че като собственици сме на имоти в гр. С., бул. "Ц" III № 466, съответно за Б. Й. - дворно място от 500 кв. м. м. "М", застроен с паянтова жилищна сграда и бараки, придобит на основание спогодителен протокол по гр. д. № 20 766/83 г. на СРС 47с. за К. Х. на дворно място с площ 734 кв. м и съседи, придобит по силата на сделка по на № 59/61 г., поради липса на друг водоизточник се снабдяват с вода от общ водоизточник- резервоар (каптаж), намиращ се в имота на ответника М. Водопроводната (дворищната) мрежа до имотите им минава по границата между имотите в т.ч. и този на ответника Д. Със заявения иск се търси защита на нарушеното сервитутно право върху водопреносната инсталация, придобито по давност в резултата на действията на Д. В., който прекъсва тръбите на водопроводната инсталация, прекъсва и водоснабдяването от водоизточника и на М. С., който създава пречки до водоизточника за отстраняване на причините за прекъснатото водоснабдяване С разпоредбата на чл. 112 от Закона за водите (ЗВ) е уреден сервитутът на водопрекарване, който по своята същност визира задължението за всеки собственик на недвижим имот да даде право на водопрекарване през неговия имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Водопрекарването се обуславя от нуждата на собственика на господстващия имот и се изразява във възможността за прокарване на повърхностна водопреносна система (вада) или изграждане на водопровод и други съоръжения на водопрекарване в имот, собственост на друго лице. Разпоредбата на чл. 103 от Закона за водите (ЗВ) определя, че служещият имот е имотът е този през който се осъществява водопрекарването (надземно или подземно) и за собственика именно на служещия имот е задължението да търпи упражняването на сервитутното право на водопрекарване. С. законодател (ЗВ) е предвидил, че сервитутното право на водопрекарване може да възникне по силата на административен акт, на правна сделка или да бъде придобито по давност след непрекъснато упражняване за период по-дълъг от 10 години. Сервитутното право принадлежи на собственика на господстващия имот., който може да търси и защита по реда на чл. 109 ЗС, доколкото са налице действията си собственика (ползвател) на служещия имот, които препятства или ограничават възможността му на собственик на господстващия имот да упражнява сервитутното право на водопрекарване. Решението на въззивния съд, с което се приема, че по силата на упражняване на сервитута на водопрекарване за период по -дълг от 10 години, ищците -, като собственици съответно на дворно място от 500 кв. м. м. "М" - кадс. л. 585 по плана на м. К., София, застроен с паянтова жилищна сграда и бараки, придобит на основание спогодителен протокол по гр. д. № 20 766/83 г. на СРС 47с. за първата и на дворно място с площ 734 кв. м. и съседи, придобит по силата на дарение по НА № 59/61 г. за втората са носители, на основание давностно владение на сервитутното право на водопрекарване, е правилно, обосновано и законосъобразно. Фактическите изводи на съда са направени въз основа на събраните писмени доказателства - документи, легитимиращи ищците за собственици на имотите (1 и 2), ползващи се от изградената водопреносна мрежа за водоползване вода от резервоар (каптаж), доизграден към 1978 г. на границата на имотите, собственост на ответниците (5 и 6) и захранващ с вода имоти № 1 (от 1987 г.) 2,3,4,5 и 6 - от 1976 г. по КЛ 585 (представен по делото), констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Безспорно установените факти за времето и начина на водоснабдяване на имотите, обсъдено и с отменителното решение на ВКС, са подведени логично под правната норма на чл. 103, ал. 3 ЗВ. При данните по делото, че след констатираното прекъсване на водопреносната мрежа (подземна) в имота на ответника Д. (№ 5 по КЛ 585) и възстановяването на съоръжението след намесата на районната прокуратура (Протокол от 27.08.2000 г.), и при констатациите на изслушаната съдебно- техническа експертиза, че не се установяват умишлени прекъсване на водопроводната мрежа, а съществуващата мрежа е аварирала, тъй като не е изкопана на дълбочина по малка от норматива и е предразположен към замръзване спукване и др. както, че прекъсване на водоснабдяването се дължи и на недостатъчен дебит приползване на водоизточника едновременно, поради релефа на терена, изводите на решаващия съд, че са налице неправомерни фактически действия от страна на Д. В. препятстващи упражняване на сервитутното първо на Б. Й. и К. Х., са необосновани и в разрез със доказателствата по делото и закона. За да се уважи искът по чл. 109 ЗС следва да се установи извършване на определени действия или посегателства върху вещта на страната-ищец. Негаторният иск е средство за правна защита на титуляра на вещното право, в случая на вещния сервитут за водопрекарване, срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или ограничават възможността за упражняване на сервитутното право. Доколкото не се установяват действия от страна на собственика (респ. ползувателя) на служещия имот, който да пречат или смущават упражняване сервитутното право на водопрекарване, то липсва основание по см. на чл. 109 ЗС за реализиране на търсената защита. След като по делото няма установени конкретни действия по прекъсване на водопреносната мрежа от резервоара до имотите на двете ищци Б. Й. и К. Х., който да бъдат преустановени от страна на собственика на служещия имот, то не са налице и основания, същият да бъде осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови смущаващото въздействие и да препятства упражняване на сервитутното право на водопрекарване. Констатираният порок по приложение на материалния закон обуславя отмяната на обжалваното решение и с оглед на изложените съображения досежно липсата на основания за негаторна защита по чл. 109 ЗС на сервитутното право на водопрекарване на Б. Й. и К. Х., следва да се постанови ново решение, с което исковете им да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), ответникът Д. В. има право на направените по делото разноски в размер на 1075 лв., направени в процеса, за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218и ГПК (отм.)