Решение № 6285 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12871/2009 г.

Решение № 6285 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12871/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Никола Василев Георгиев - от ОЗ, гр. Враца, V-та група срещу решение № 32 от 14.07.2009 г., постановено по адм. д. № 68/2009 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу МП. Ответната страна -чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Русе е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 7 000 (седем хиляди) лева, ведно със съответната лихва, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица изпълняващи административна дейност по време на престоя му в следствения арест в гр. Русе. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер. Не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно противоправност на действия и бездействия и пряка причинно- следствена връзка с причинените вреди. Решението е правилно. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт отменен по съответен ред, действие или бездействие на длъжностни лица по административна дейност, вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е отхвърлен. Арестите са помещения със специален режим и установяването на порядък, чрез графици за обслужване на задържаните лица е нормално и законосъобразно действие. Организирането на тези дейности се съобразява с наличния надзорно-охранителен състав и броя на задържаните лица. Ищецът както и всички останали задържани лица са били подчинени на установения режим и условията на които той е бил поставен не надхвърлят един определен минимален предел за да се приеме, че са нечовешки така както се твърди. На касатора е предоставяно спално бельо, видно и от колетна пратка от 2005 г. За престоя му в следствения арест липсват доказателства, че е искал среща с психолог, за да твърди, че условията, при които е поставен, са нечовешки. Поставянето на задържания в следствения арест не е имало за цел да го унижи и засегне неговата личност. Служебното начало на което се позовава касатора в процеса е ограничено и съдът не може да замества страните при събиране на доказателствата в подкрепа на твърденията им. По силата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което в конкретния случай е сторено още с разпореждането от 19.02.2009 г. Установяването и доказването на твърдените бездействия и наличието на причинна връзка с претърпените вреди е в тежест на ищеца, с която той в този процес не се е справи. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,