Решение № 13707 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2020 г.

Решение № 13707 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение № 242 от 19.11.2019 г. по административно дело № 397/2019 г. на Административен съд Сливен, с което е отменено негово уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/1792/06.08.2019 г. за отказ да се изплати финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания"(АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по заявление за подпомагане с УИН 20.23.0616/06755 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. на Н. Динков и преписката е върната на органа за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, като конкретни доводи са развити относно необоснованост и неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Н. Динков, в представен от процесуалния му представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения относно обосноваността и законосъобразността на оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като излага доводи, че искането за подпомагане касае период, който е извън срока за който се предоставя плащане. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма – същият е немотивиран, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Подробно са изложени установените факти за липсата на изложение на обстоятелствата, въз основа на които органът приема, че не са спазени базови изисквания в цитираната в акта Методика за намаляване и отказване на АЕП, Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на м. 214 АЕП от ПРСРС 2007-2013 г. От съдържанието на оспорения административен акт и приложената административна преписка се установява, че така направените изводи са правилни. На практика в акта са изброени различни норми, но липсва конкретно изложение кои от хипотезите са приложими в случая. Отделно от това правилен е и изводът в обжалваното решение, че цитираните в акта нормативни разпоредби са неотносими в конкретния случай. Неоснователен е наведеният довод, че при постановяване на решението си АС Сливен не е съобразил въведеното в чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. задължение на подпомаганите лица да запазват изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 г. относно биологичното производство и етикирането на биологичните продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 и Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 г., тъй като от съдържанието на решението се установява, че разпоредбите на цитирания регламент са подробно обсъдени, а направеният извод, че по делото липсват каквито и да било данни за извършени проверки, респ. констатации относно кога се е осъществила първата реколта от съответното орехово насаждение, което да обоснове извод, че посоченият период от най-малко три години преди същата е изтекъл е правилен. Правилен е и изводът, че липсват мотиви в акта, от които да се установи защо органът приема, че периодът на преход следва да е три години, а не повече, предвид нормата на чл. 36, § 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г. на Комисията. При така установеното следва извод, че решението е постановено при правилно приложение на закона. Същото е и обосновано – съдът е изяснил релевантните за спора факти, а изводите му са базирани изцяло на тях, като са изложени подробно и аргументирано. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че актът освен, че е постановен в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е и в нарушение на т. 5 от цитирания законов текст, както и на елементарни изисквания за правоговор и правопис на българския език, като липсва ясно изразена разпоредителна част на акта. Изразът, че "оторизираната субсидия е в размер на 0 лева" води до извод, че в случая липсва оторизирана сума или волята на органа е да откаже плащане, което следва да бъде изразено ясно и точно и при спазване на правилата на българския език, който съгласно чл. 14 АПК е задължителен за административните производства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, при своевременно направено искане и представени доказателства от ответника и на основания чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 550 лева, представляващи хонорар за един адвокат за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение