Решение № 112 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2019 г.

Решение № 112 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. С., лично и в качеството му на ЕТ "ИВИС-И. С. " със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Х. от АК - Хасково срещу решение № 366 от 22.3.2019 г, постановено по гр. дело № 2753/2018 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Пети състав, с което е потвърдено решение № 3288/11.9.2018 г по гр. дело № 11914/2017 г на Пловдивски районен съд, Осми граждански състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу "Дончев Ауто" ЕООД-гр. Пловдив иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв, за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в повреждане в следствие на некачествен ремонт на собствения на касатора лек автомобил "М. ", модел Е...., с рег. [рег. номер на МПС]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като за да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд е приел, в противоречие със събраните по делото доказателства, че липсва причинна връзка между извършения от ответния сервиз ремонт на лекия автомобил, собственост на ищеца и унищожаването на вещта вследствие запалване. Отделно от това съдът е отказал да кредитира заключението на допуснатата съдебна експертиза, тъй като вещото лица, дало заключение за неправилно свързан в сервиза силнотоков кабел, от който вероятно е възпламенена искрата е специалист по автотехнически, а не противопожарни експертизи. Моли съда да отмени решението като неправилно и да му присъди направените пред съдилищата разноски. Ответникът по касационната жалба "Дончев Ауто" ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. Р. И. от АК-Пловдив. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски, сторени в настоящата инстанция. Касационното обжалване е допуснато с определение № 910 от 10.12.2019 г по гр. дело № 2877/19 г на ВКС, Четвърто ГО, на основание чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК - поради очевидна неправилност. Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий "очевидна неправилност" се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т. е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. С решение № 52 от 23.4.2019 г по гр. дело № 2733/2018 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че неправилността на решението представлява необоснованост, нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на решението следва да дават отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъждане на доказателствата, фактическите и правни изводи. При очевидната неправилност, противоречието в мотивите се отнася до твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване /съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ или до противоречие между доказателствата и установените факти-необоснованост или противоречие между фактите и приложената от съда материалноправна норма /неправилна квалификация/. В случая въззивният съд е приел, че искът по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД е неоснователен, тъй като липсва причинна връзка между извършения от служител на ответника ремонт на лекия автомобил, собственост ищеца и унищожаването на вещта, вследствие запалване. Съдът е приел, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Г. Г. / според което при извършения ремонт силнотоковият кабел, свързващ акумулатора със стартера е поставен неправилно и така е възможно да е възникнала искрата, причинила пожара/, доколкото това вещо лице притежава компетентност "съдебна автотехническа експертиза", а не е специалист по пожарна безопасност. По основателността на касационната жалба. Безспорно е установено по делото, че на 15.6.2017 г ищецът е закарал собствения си лек автомобил марка "М. ", модел ". ", двигател., с рама... и с рег. [рег. номер на МПС] на ремонт в сервиза на "Дончев АУТО ЕЛ" ЕООД, в [населено място]. Видно от издадената на следващия ден фактура № 964/16.6.17 г е извършена диагностика, демонтаж и монтаж на стартер на автомобила, като стойността на услугата е 45 лв. Не се спори, че стартера, предоставен от клиента е монтиран на същата дата и автомобилът е преместен на паркинга, използван от сервиза, където в 16,22 ч. се е запалил. Пожарът е загасен от представители на Втора районна служба пожарна безопасност и защита на населението [населено място]. От приетото като неоспорено заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, изпълнена от в. л. Г. след оглед на вещта и запознаване с материалите в Районната противопожарна служба се установява, че като огнище на пожара е определен двигателния отсек на автомобила. Установено е по категоричен начин, че силнотоковият кабел, свързващ акумулатора със стартера е затегнат неправилно, като се опира в кабела на включвателя на стартера. Установено, че и двата кабела-силнотоковият и този на масата висят под задната част на двигателя, а не на мястото, където следва да бъдат монтирани. И двата кабела са почти напълно стопени. Последното се установява и от неоспореното заключение на приетата пожаро-техническа експертиза, съгласно която е възникнало късо съединение по електрическите проводници, захранващи стартера на автомобила, което е най-вероятната причина за запалването на автомобила. Доказателство в тази насока и е фактът, че в акумулатора на автомобила не е останал никакъв заряд, което възниква като последица от късо съединение в ел. инсталацията. Експертът е изключил всички евентуални други причини за възникване на пожара като огневи следи от гориво, от незагасени цигари или умишлен палеж. Заключенията на двете приети по делото експертизи-авто-техническа и пожаро-техническа анализирани в тяхната съвкупност водят до еднозначния извод, че унищожаването на автомобила вследствие на пожар е предизвикано от късо съединение по електрическите проводници, възникнало поради неправилно монтиране на силнотоковия кабел, свързващ акумулатора със стартера. Увреждането е настъпило в следствие на некачествено извършена работа от служител на ответника, поради е налице пряка причинна връзка между деликта и причинените имуществени вреди. С оглед изложеното изводите на въззивния съд за липса на причинна връзка са очевидно неправилни. Налице е явна необоснованост, поради нарушение на правилата на формалната логика, дължаща се на противоречие на изводите на съда с доказателствата по делото. Възражението на ответника, че вещта се е самозапалила в следствие на случайно събитие не се подкрепя от доказателствения материал. Без значение е и факта, че вместо оригинален стартер за лек автомобил "М.. ", клиентът е предоставил за поставяне такъв, закупен от автоморга. Както е посочил самият ответник в писмения отговор /л. 32 и ЗЗ от делото на РС-Пловдив/, в сервиза е извършено замерване на донесения от клиента стартер и след проверка е установено, че е годен за употреба, поради което е пристъпено към поставянето му. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД. От приетото пред първоинстанционния съд заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на вещта към 15.6.2017 г възлиза на 3188 лв. Същата е определена при отчитане на коефициента на физическо износване и в зависимост от марката, модела и година на производство на автомобила, както и, че същият е бил в експлоатация 19 години. Действително заключението е оспорено от ответника, но в тази насока не са направени доказателствени искания и не са ангажирани други доказателства. Настоящият състав на ВКС не възприема посочената в удостоверението, издадено от ЗК Олимпик стойност от 6 000 лв. Действително съгласно ДР на Закона за местните данъци и такси "застрахователна стойност" на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Удостоверението обаче е издадено след погиване на застрахованото имущество и предвид направеното от ответника оспорване, съдът намира, че доказателството е съставено с оглед нуждите на процеса, поради което не го кредитира. Въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено, като на ищеца бъде присъдена сумата 3188 лв. В останалата част до пълния предявен размер искът е неоснователен, поради което решението на Пловдивски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на страните следва да бъдат присъдени разноски с оглед уважената/респ. отхвърлената част от иска. Ищецът е сторил разноски пред трите съдебни инстанции в размер на 2310 лв, а ответникът в размер на 3905 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 1227,38 лв, а на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - 1830,14 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО