Решение № 519 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 773/2008 г.

Решение № 519 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 773/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по к. жалба, подадена от адв. Ст. К. като пълномощник на Е. И. К. против решение № 215 от 27.11.2007 г. по в. гр. д. № 347/07 г. на Варненския апелативен съд. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация П. на РБ чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение като обсъди изложените в жалбата оплаквания във връзка с данните по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 41 от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1* г. на Разградския окръжен съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Е. И. К. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 6 000 лв. и е постановил друго, с което е отхвърлил иска в тази част. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.10.1994 г. по сл. д. № 329/94 г. за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29 НК, като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. След извършени допълнителни процесуално- следствени действия, с постановление от 7.12.1994 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, т. 2 и чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, по който текст е и обвинението на Районна п. гр. Р. по внесения в съда на 19.01.1995 г. обвинителен акт. По образуваното НОХД № 2/1995 г. Кубратския районен съд е постановил оправдателна присъда, влязла в сила на 7.10.2003 г. след влизане в сила на определението на Разградския окръжен съд, с което производството по образуваното пред него в.н.о.х.д. № 232/03 г. е било прекратено поради оттегляне на протеста на прокуратурата. Преди това - с определение от 30.05.1995 г., взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение задържане под стража е била изменена в парична гаранция. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П. на РБ за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, а отговорността в случая е по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража, но е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не доказал да е претърпял болки и страдания от незаконното обвинение и престоя му в ареста. Въззивното решение е неправилно. Негативните последици върху личността и психиката на задържаното лице от задържането под стража се подразбират от естеството на този вид мярка за процесуална принуда -ограничава се правото на лична свобода и свободно придвижване, лицето се изолира от обичайната му среда и се ограничават личните му контакти. Поради това въззивният съд е подходил формално, като е приел за недоказано по делото ищецът да е претърпял неимуществени вреди, тъй като самият факт на задържането за период от повече от 7 месеца, несъмнено е довел до такива вреди, изразяващи се в притеснения и безпокойство от задържането и от наказателното производство. По преценка на настоящата инстанция сумата от 6 000 лв. се явява един разумен и достатъчен размер за тяхното справедливо обезщетяване, съобразно чл. 52 ЗЗД. Над този размер до предявения от 15 000 лв. искът правилно е приет от въззивния съд за неоснователен, тъй като липсват ангажирани доказателства за неимуществени вреди над обичайните такива от незаконно задържане под стража и незаконно обвинение. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Е. К. иск е отхвърлен до размера на сумата 6 000 лв. и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция, като П. на РБ бъде осъдена на основание чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът