Решение № 5142 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Я. Панчева от гр.Димитровград, чрез адв. Димитрова, срещу Решение 502 от 22.06.2023г., постановено по адм. дело 238/2023г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 1012-26-521-1 от 13.12.2022г. на Директор на ТП на НОИ Хасково. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Хасково счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Панчева, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че правилно и ответния Ръководител, а и от пенсионният орган, са приели, че не са налице основания за преизчисляване отпусната и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с друг тригодишен период преди 01 януари 1997г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи възможността да са извърши преизчисление на отпуснатата с разпореждане още през 2018г. пенсия на Панчева с друг тригодишен период преди 01 януари 1997г., ако е наличен по-благоприятен такъв за нея, то следва да се посочи, че аргументите и са неоснователни поради две основни причини. Първата касае процесуалния ред, по който сe е развило производството пред пенсионния орган, респ. пред ответника по касация, а втората материално-правната уредба, посочена в КСО. Всъщност от пълната административна преписка се установява, че на дата 27.10.2022г. Панчева е входирала молба от ТП на НОИ Хасково, в която с едно изречение е поискала да и се преизчисли личната пенсия, без да сочи друга конкретика, респ. хипотеза, в която претендира едно такова преизчисляване. На тази молба е отговорено от Ръководител ПО с изпращане на препис от постановен негов акт Разпореждане от 30.09.2022г. на основание §7з от ПЗР на КСО. Т.е. този акт е бил постановен преди входиране молбата на пенсионера. Въпреки това обаче Панчева обжалвала акта на пенсионния орган, който и бил изпратен, пред горестоящия Директор(Ръководител) ТП на НОИ Хасково, в жалбата до който изложила недоволството си от избрания тригодишен период преди 1997г., с който бил изчислен размер на получаваната от нея пенсия още с отпускането и с разпореждането от края на 2017 г. С решението си от 13.12.2022 г., при осъщественото задължително административно обжалване, Ръководител ТП на НОИ посочил, че разпореждането на пенсионния орган съответства на материалния закон, а възможността за избор на друг тригодишен период е преклудиран за лицето. Настоящият състав намира, че на първо място, обжалвайки акта на пенсионния орган, постановен в развилото се ред него производство на основание §7з от ПЗР на КСО, самата Панчева се е ограничила до проверка на материалните предпоставки, предмет на преценка, посочени именно в този параграф. В последния е посочен и точния начин на извършване на преизчисляването, уредено там, респ. невъзможността там да се разглеждат каквито и да е други искания на пенсионера, вкл. такива за избор на друг тригодишен период преди 1997г. Така че на първо място Директор ТП на НОИ Хасково е бил ограничен да извършва преценка по отношение търсеното преизчисляване от пенсионира, след като то не е било въобще предмет на разглеждане в приключилото производство пред пенсионния орган, което не се е развило и по молбата на Панчева от 22.10.2022г. Въпреки това и органът, а и съдът, правилно са посочили, че за лицето такава възможност е била налице на основание чл.70 ал.17 КСО, но същата е била времево ограничена и срокът за това е отдавна изтекъл, което е и втората причина за неуважаване на жалбата. По изложените в касационната жалба обстоятелства в тази връзка, че общата идея на закона налагала и възможността Панчева да претендира установяване на един по-благоприятен за нея друг тригодишен период напрактика неограничено във времето, с оглед интереса и на пенсионер, то тези доводи не могат да се споделят при настоящата императивна уредба по въпроса, посочена в цитираната по-горе законова новела. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на молба/становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,