Решение № 4513 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 984/2021 г.
ВАСIV отделение08.04.2021 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 374 от 17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 468/2020 г., по описа на Административен съд- Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Балчик срещу заповед № ДЖС- 09- 5/24.08.2020 г на областния управител на област Добрич. ОСЪЖДА община Балчик да заплати на Областна администрация на област Добрич сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4513 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 984/2021 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Добрич, против решение № 374 от 17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 468/2020 г. на Административен съд- Добрич, с което по жалба на кмета на община Балчик е отменена негова заповед № ДЖС-09-5/24.08.2020 г. за отмяна на акт № 4828/05.09.2019 г. за частна общинска собственост върху незастроен вилен имот- представляващ поземлен имот/ПИ/ с площ от 531 кв. м., с кадастрален идентификатор 02508.1.180, в УПИ Х, кв. 21 по ПУП на вилна зона "Изгрев" град Балчик. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на кмета на община Балчик срещу заповед № ДЖС-09-5/24.08.2020 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции в максимален размер. Ответникът- кметът на община Балчик, чрез упълномощения си представител юрисконсулт М., в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд- Добрич да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящето производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдение, че изводът на първоинстанционния съд е неправилен, а заповедта на областния управител е законосъобразна, тъй като издаването на заповед по чл. 79, ал. 1 ЗДС не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително, поради което неправилно съдът приел, че след като за процесния имот не е съставен акт за държавна собственост /АДС/, то няма пречка да бъде съставен такъв за общинска собственост. Според участващия по делото прокурор липсата на съставен акт за държавна собственост за процесните имоти не е основание за определянето им като такива общинска собственост и не дава автоматично право на органите на местна власт да съставят актове за общинска собственост за същите, с оглед на което счита, че обжалваното решение, с което е отменена оспорената заповед на областния управител е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено, че кметът на община Балчик отправил до областния управител на Област Добрич запитване с изх. № 09-00-141/20.08.2019 г. за наличие за процесния имот на съставен акт за държавна собственост. По делото е представен отговор от областния управител с изх. № ДжС-26-333/29.08.2019 г. (посочен като № 09-00-141-001/02.09.2019 г., който е входящ номер на общината), че за процесния имот няма актове за държавна собственост. По делото се установява също, че кметът на община Балчик е утвърдил акт за частна общинска собственост № 4828 от 05.09.2019 г. за актуване на незастроен вилен имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 02508.1.180 с площ от 531 кв. м., урегулиран в УПИ Х, кв. 21 по ПУП на в. з. "Изгрев" гр. Балчик. В изпълнение на задължението по чл. 58, ал. 2 от Закона за общинската собственост, кметът на община Балчик изпратил на областния управител препис от съставения АЧОС, следствие на което областният управител открил производство по чл. 79 от Закона за държавната собственост, което е приключило на 09 януари 2020 г. с издаване на заповед № ДЖС-09-4/09.01.2020 г., с която отменил акт за частна общинска собственост № 4830 от 18.09.2019 г. и акт за частна общинска собственост № 4828 от 05.09.2019 г. Тази заповед № ДЖС-09-4/09.01.2020 г. е била обжалвана от представляващия община Балчик и е образувано адм. д. № 50/2020 г., приключило с влязло в сила решение № 127/04.06.2020 г., с което заповедта е отменена като незаконосъобразна на основанията по чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК и преписката е върната на областния управител за провеждане на производство при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяването на решението не е била извършвана проверка за законосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, за съответствие на заповедта с материалния закон и неговата цел, поради забраната, установено в чл. 168, ал. 5 от АПК. След изпълнение на указанията на съда била издадена процесната Заповед № ДжС-09-5 от 24.08.2020 г., с която областният управител отново отменил АЧОС № 4828/05.09.2020 г. като изложил съображения, сходни с отменената заповед. По делото е представена искова молба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ срещу община Балчик, с правно основание чл. 108 от ЗС. С исковата молба се претендирало, че недвижимия имот с площ от 531 кв. м., представляващ незастроен вилен УПИ Х, кв. 21 по ПУП на в. з. "Изгрев", ПИ № 02508.1.180 по КККР на гр. Балчик е собственост на Държавата, и се иска да се осъди ответника да предаде владението на имота. По исковата молба било образувано гражданско дело № 384/2020 г. по описа на Районен съд- Балчик. По делото е представен и акт за частна държавна собственост № 5746 от 28.09.2020 г. на МРРБ, област Добрич, касаещ посочения по-горе имот. АЧДС бил вписан в Агенцията по вписвания на 30.09.2020 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и при надлежно и правилно изложени фактически и правни основания за нейното издаване. Преценил е, че в процесния случай, имотът, описан в АЧОС не е държавна собственост, на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДС, поради което областният управител не е компетентен да отмени издаденият АЧОС. Приел е, че по делото е представен само акт за общинска собственост и няма доказателства имотът да е актуван преди това като държавен, поради което установил, че няма данни за нарушаване на процедурата по издаването на АЧОС. Счел, че липсва основание за отмяна на съставен акт за общинска собственост по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Относно изложените искания за обявяване на заповедта за нищожна, съдът приел, че оспорената заповед не страда от пороци във формата, които да обуславят нейната нищожност, тъй като от съдържанието на акта може да се установят волята на неговия издател и разпоредените с него правни последици. Въз основа на горното съдът отменил Заповед № ЖС-09-5/24.08.2020 г. на областния управител на Област Добрич. Така постановеното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото с акт за частна общинска собственост № 4828/05.09.2019 г. на кмета на община Балчик е актуван незастроен вилен имот, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 02508.1.180 с площ от 531 кв. м., урегулиран в УПИ Х, кв. 21 по ПУП, на в. з. "Изгрев", гр. Балчик, на основание § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост /ЗИДЗОС/, чл. 59 от ЗОС. Цитираната правна норма предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени, и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Неправилни и необосновани са изводите на административния съд, че процесният недвижим имот представлява общинска собственост. По делото няма доказателства, че процесният недвижим имот е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквито са абсолютните предпоставки на § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Процесният имот е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗДС, която урежда правото на собственост на държавата директно по силата на закона, а не от съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата със силата на пресъдено нещо. Само по себе си позоваването на разпоредбата на § 42 ПЗР ЗИДЗОС, не означава наличие на кумулативните елементи от фактическия състав на правната норма. Установяването на тези факти е в доказателствена тежест на общината. Единствено тогава е законосъобразно издаване на акта за частна общинска собственост. Самата разпоредба урежда правото на собственост. Изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен, а заповедта на областния управител е законосъобразна, тъй като издаването на такава заповед не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително/констативно/. Първостепенният съд незаконосъобразно и в противоречие с чл. 79, ал. 3 ЗДС е приел, че ако няма съставен предходен акт за държавна собственост, областният управител следвало да установи правото на държавата върху имота по общия исков ред, като с решението по гражданския спор се разреши въпроса за това чия е собствеността. След като по силата на чл. 2 и 3 ЗДС, а и в конкретния случай от изричния текст на § 42 ПЗР ЗИДЗОС следва, че имотът е държавна собственост, дори и същият да не е актуван като такъв, то не съответства на установения в ЗДС и ЗОС режим на държавната и общинската собственост вменяването в задължение на областния управител всеки път да предявява собственически искове, независимо че по силата на закона имотът е дефиниран като държавен. Именно за да се избегнат тези спорове е предвидена административната защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗДС. Такава защита за общинската собственост не е регламентирана и ако общината счита, че определен имот е нейна собственост, защото оспорва правото на собственост на държавата, то именно тя следва да предяви правата си по общия исков ред, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДС. В конкретния случай е налице незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДС, която урежда незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, поради засилената защита на държавната собственост спрямо общинската собственост. Изложените в обратния смисъл правни изводи от административния съд, са незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон и необосновани поради несъобразяване с разпределението на тежестта на доказване, съобразно горецитираната правна норма. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон- чл. 79, ал. 1 ЗДС и § 42 ПЗР ЗИДЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на кмета на община Балчик срещу заповед № ДЖС- 09- 5/24.08.2020 г. на областния управител на област Добрич следва да бъде отхвърлена. ВАС намира, че в конкретния случай реализираната от процесуалния представител на касатора правна защита и съдействие е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер е неоснователно. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е касаторът, следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 270 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция) за юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,