Решение № 9886 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2014 г.

Решение № 9886 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Моника - 91" ЕООД със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Петър Петров, срещу решение № 3001 от 26 ноември 2013 г., постановено по адм. дело № 3185/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-1626/24 юни 2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на СГКК - гр. Варна, конституиран като ответник в касационното производство, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Другият ответник - "Росица - 73" ЕООД със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Росица Личева, чрез адв. Десислава Везенкова, намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения да това излага в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Росица - 73" ЕООД срещу заповед № КД-14-03-1626/24 юни 2013 г. на началника на СГКК - Варна, с която е одобрено изменение на КК и КР, изразяващо се в заличаване на "Росица - 73" ЕООД в кадастралния регистър като собственик на поземлени имоти с идентификатори 10135.2012.143 и 10135.2012.144 и вписване като такъв на "Моника - 91" ЕООД. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) законодателят е посочил, че непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия текст се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и от пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на КККР, както обосновано е приел и административния съд. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадения в това производство отказ, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. От данните по делото е установено, че "Росица - 73" ЕООД, вписано в КР като собственик на процесните имоти с идентификатори 10135.2012.143 и 10135.2012.144, не е подписал акта за исканото от "Моника - 91" ЕООД изменение. На мястото под акта, отредено за поставяне на подпис на заинтересувания собственик е отбелязано, че тази част не се подписва на основание чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Цитираната норма визира две хипотези, при които актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните страни. Първото изключение касае изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а второто - се отнася за случаите, в които регулационни линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая не е налице нито една от двете хипотези, тъй като вписването на "Моника - 91" ЕООД като собственик не е станало в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор за материално право, а въз основа на постановления за възлагане на недвижим имот от частен съдебен изпълнител. Доколкото второто предвидено в цитираната норма изключение противоречи на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, то не следва да се прилага от съдилищата - чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. След като никоя от хипотезите на посочения в акта за непълноти и грешки текст не е налице, то съставения акт, както обосновано е приел и административния съд, е следвало да бъде подписан от заинтересувания собственик. Обратното означава наличие на спор за материално право, което изключва издаването на заповед със съдържание като оспорената. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки направеното искане и изхода на делото, на ответника по касация - "Росица - 73" ЕООД, не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,