Решение № 15013 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2020 г.

ВАСVIII отделение04.12.2020 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 440 от 15.05.2020 г., постановено по адм. дело № 184 по описа на Административен съд С. област за 2020 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15013 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АПК-Копривщица-Л. Й.", със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. Г. Б., .№..., представлявано от Л. Й., чрез адв. Семерджиева срещу решение № 440/15.05.2020 г., постановено по адм. д. № 184 по описа на Административен съд С. област/АСС0 за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец подадена срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 23/311/00634/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8534#2 от 15.01.2020 г. издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който му е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. Според касатора обжалваното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и съдебнопроизводствените правила. В касационната жалба се навежда твърдение, че съдебното производство е проведено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила, което е засегнало правото на защита на жалбоподателя. Съдебното заседание е проведено по време на обявеното в страна извънредно положение. По тази причина е бил ограничен достъпът до съдебните сгради, което е препятствало възможността на страната да се запознае с приложената административна преписка и доказателствата послужили за издаването му. На датата, на която е проведено откритото съдебно заседание - 28.04.2020 г. процесуалният представител на ЕТ "АПК-Копривщица-Л. Й.", е бил в болничен отпуск и е бил възпрепятстван да се яви по делото. С молба от 08.05.2020 г. е поискано да бъде отменен хода по същество на делото, като е приложено и копие от болничния лист. По същество на спора, касатора поддържа, че неправилно съдът е приел, че е неприложим ЗУСЕСИФ. Възразява се и срещу изводите на съда, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. /в сила от 30.08.2019 г. /са приложими към настоящият правен спор. Видно е от доказателствата по делото, че административната процедура по издаване на АУПДВ е започнало с извършена проверка на място в периода 20.06.2019 г. - 24.06.2019 г., т. е. преди влизане в сила на правилата. Неправилно, първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. -2013 г., съобразно т. 30 от която е определен размерът на наложената финансова корекция е прогласена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. постановено по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС. П. формиране на правните изводи от първоинстанционният съд не е съобразен фактът, че Методиката е била нищожна още към момента на приемането й, поради което не е могла да породи валидни правни последици. Нeзаконосъобразно според касатора е прието, че санкцията от 5% е правилно определена върху цялата изплатена сума. По този начин е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10; чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, което не е съобразено от АССО. Въз основа на горното се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен. Алтернативно заявява искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като не е изяснено от фактическа страна. Ответникът – Д. фонд "Земеделие", чрез адв. Пачаманов оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. Подробно се обоснова твърдението, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и постановено съобразно съдопроизвоствените правила. Моли да бъде потвърдено, като претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатции се подкрепят от доказателствата по делото. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Пред Административен съд С. област е подадена жалба от ЕТ "АПК-Копривщица-Л. Й.", срещу акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 23/311/00634/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8534#2 от 15.01.2020 г. издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който му е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. Решаващият състав е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в предвидената от закона форма, мотивиран е – съдържа фактически и правни основания, посочени конкретните обстоятелствата послужили за издаването му. Налице е подробна аргументация за начина на определяне на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по размер, цитирани са и правилно приложени правните норми относими към спора, съобразени са фактите както са към критериите за определяне на размера подлежащата на възстановяване сума. Решението е неправилно. Основателно е позоваването от касатора на допуснато при постановяването му нарушение на процесуалните правила, поради което страната е била лишена от възможност да представи доказателства по делото и да ангажира защитата си. Твърдението се основава на представен по делото болничен лист за периода от 22.04.2020 г. до 05.05.2020 г., издаден на процесуалният представител на едноличния търговец. От доказателствата по делото е видно, че ЕТ "АПК-Копривщица-Л. Й.", е бил представляван от адв. Семерджиева. Видно е също, че към момента на провеждане на откритото съдебното заседание пълномощникът на дружеството не е информирал съда за невъзможността да се яви лично в съдебното заседание поради заболяването си. Едва със представено по делото становище вх. № 1819 от 08.05.2020 г., са представени доказателства за настъпило заболяване, което обхваща и деня на провеждане на открито заседание по делото. Върху становището има поставена резолюция на съдията-докладчик за прилагането му към делото. По направеното искане от страна на процесуалният представител на жалбоподателя за отмяна хода по същество липсва произнасяне. Фактът, че заседанието е проведено не отменя задължението на съда да се произнесе по инкорпорираното в становището искане за отмяна хода по същество. Съдът не е формирал воля по отношение на направеното искане за отмяна хода по същество на делото, като то изобщо не е обсъдено и в мотивите на постановеното решение. Производството пред АССО е образувано на 06.03.2020 г. и с определение от същата дата са конституирани страните, като са им изпратени призовки за провеждане на открито съдебно заседание на 28.04.2020 г. Призовката на ЕТ "АПК-Копривщица-Л. Й." е получена на 11.03.2020 г. С решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Решението на НС е обнародвано същия ден в ДВ бр. 22 от 13 март 2020 г. На 20 март 2020 г. и на 23 март 2020 г. е приет Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), обнародван в ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. Според чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП (редакция преди изменението с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. На извънредното заседание на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 15 март 2020 г., е взето решение на ВСС по протокол № 9. С него по повод обявеното от Народното събрание на Република България на 13.03.2020 г. извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19) и на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 30, ал. 5, т. 5 от Закона за съдебната власт, е решено по т. 3 да се преустанови разглеждането на всички видове административни дела за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г. включително, с изключение на четири групи дела, между които не попада производството по обжалване на АУПДВ, каквото е разгледаното от АССО дело. ЗМДВП е изменен, като към чл. 3, т. 1 е прието приложение и в него са посочени категориите дела, които ще се разглеждат по време на извънредното положение. В т. ІІІ на това приложение са посочени и делата във връзка с установяване на публични държавни вземания. При така описаната нормативна и административна уредба, създадената организация за работа в съдилищата и наличие на основателна причина за неявяване по делото първоинстанционният съд е дължал произнасяне по направеното искане за отмяна хода по същество, което е придружено с доказателства. Необходимо е било да посочи конкретни мотиви, което е можело да бъде направено и с постановеното решение по същество на спора. При липса на мотиви защо не е уважено това искане се препятства извършването на касационна проверка дали с допускането на това нарушение е засегнато правото на защита на жалбоподателя. То се явява достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ