Решение № 2823 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието и храните, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, против Решение 346/25.02.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм.д. 411/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане РД-05-39/ 26.03.2020 год., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите. С твърдения за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ, както и да му се присъдят сторените разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея доводи се поддържа от адв. Георгиева. Ответникът Боби 2004 ЕООД, [ЕИК] оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Дюлгерова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: С оспорения АУПДВ по отношение на Боби 2004 ЕООД, [ЕИК], [населено място], общ. Разлог е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежащ на възстановяване в размер на главница от 831 260. 21 лева и лихви от 410 032. 53 лева. Актът е издаден на основание чл. 10 ЗДП и чл. 38, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗДП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. Административният съд е обосновал изключително подробно изводите си за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви и нарушение на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза, както и материална незаконосъобразност. Правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ страда от съществен порок, изразяващ се в липсата на мотиви. Подробни са мотивите на съда за това, защо в АУПДВ административният орган е следвало да изложи фактически и правни основания относно спорния по делото въпрос дали Боби 2004 ЕООД е предприятие, които по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Безспорно това е така, защото според самата формулировка на чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) правилата за държавните помощи се рилагат, когато бенефициерът е предприятие. Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно, спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК, ред, към който изрично препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. Значението на изискването за мотивите в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви, т.е. той не може да замести органа, излагайки мотиви вместо него. (виж Решение 3570/14.03.2013 г. по адм. д. 6831/2012 г. на ВАС и др.). В т.170 на решението на Комисията изрично е посочено, че в хипотеза при която Комисията не е в състояние да идентифицира в самото решение всички предприятия, които са получели неправомерна и несъвместима помощ, това трябва да бъде направено в началото на процеса на изпълнение на решението от съответната държава-членка, която следва да разгледа конкретното положение на всяка засегнато предприятие. Допуснато нарушение е съществено и само по себе си съставлява основание за отмяна на акта. Поради това, изложените в касационната жалба доводи, целящи да докажат, че Боби 2004 ЕООД е осъществявало стопанска дейност, не могат да обосноват извод за неправилност на решението на административния съд. Правилни според настоящия касационен състав са и изводите на Административен съд Благоевград във връзка с оценителните доклади, на които се прави позоваване в АУПДВ. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на административния съд, относно пороците които са налице в оценителните доклади, които пороци се явяват пречка същите да бъдат кредитирани и да бъдат годно доказателство за определяне на размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ. Най-важните и съществените пороци са следните : 1.обстоятелството, че за сравнителна информация при определяне на пазарните цени са използвани сделки от 2008г., а процесната замяна е извършена в началото на 2009г.; дори в случаите на установени сделки с горски имоти за 2008г., за определянето на пазарните цени са използвани сделки с поземлени имоти и стойност на насаждения, определена на базата на цени на дървесина от Информационната система на ИАГ след приспадане на разходите за добив; източниците на използваната информация не са представени като приложения към доклада и не е обяснен начинът на извършване на корекциите; обемът на оценителни доклади спрямо обема на оценителните доклади предшестващи извършването на замяната и тези приложени към съдебно-оценителната експертиза. В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Като допълнителни мотиви за правилност на първоинстанционното решение настоящата инстанция съобрази и разоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото е представено писмо изх. 5615/07.09.2021 г. от ръководителя на Регистъра на Камарата на независимите оценители в България, според което оценителят Агролеспроект ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало изрично и в условията на обществената поръчка. В случая е нарушен принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. С оглед изложеното пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите нормите от националното законодателство. По отношение приетото от решаващия съд, че е изтекла абсолютна погасителна давност съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК към момента на сключване на договора за замяна до датата на постановяване на процесния АУПДВ , настоящият съд не споделя този извод на първоинстанционния съд. ДОПК, респ. разпоредбите за погасителната давност не е приложим в процесния случай. Съгласно чл. 15 от Регламент (ЕО) 659/99 г. (отм.) с Регламент (ЕС) 2015/1589 предвижда 10 годишен давностен срок към момента на постановяване на решението на ЕК от 05.09.2014 г., а то съгласно чл. 15 от цитирания Регламент е издадено в предвидения в него 10 годишен давностен срок. Неправилното прилагане на националния закон - чл. 171, ал.2 ДОПК не променя постановения от първостепенния съд краен резултат за незаконосъобразност на издадения АУПДВ. В този смисъл е решение по дело С 627/18 на СЕС. По тези съображения решението на Административен съд Благоевград, предмет на настоящия касационен контрол, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски съобразно приложения списък. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение