Решение № 663 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2831/2007 г.
ВКСI гражданско отделение09.03.2010 г.докладчик Ани Саралиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 28.02.2007 г. по гр. д. № 577/2006 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. институт-МВР, гр. С., бул. "Ген. М. Скобелев" № 79, против Ц. Л. Р., гр. С., ж. к. "Гоце Делчев", бл. 237, вх. 7, ап. 34, осъдителен иск за връщане на основание чл. 55 във вр. с чл. 57, ал. 1 ЗЗД на един брой микромотор К-9, 902/905 К "Каво"- комплект с реостат и един брой кювета "Паладонт" месингова с капак.
Мотиви
Решение № 663 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2831/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Л. Р., чрез пълномощника й адв. П. Т., срещу решението от 28.02.2007 г. по гр. д. № 577/2006 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата М. институт- МВР, чрез пълномощниците му юрк. Цв. Ф. и юрк. Ел. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението по гр. д. № 5843/2004 г. на Софийски районен съд в частта, с която Ц. Л. Р. е осъдена на основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД да възстанови на М. институт-МВР един брой микромотор К-9, 902/905 К "Каво"- комплект с реостат и един брой кювета "Паладонт" месингова с капак. . Въззивният съд е приел, че с прекратяването на трудовото правоотношение между страните е отпаднало основанието ответницата да държи процесните вещи, които е получила от работодателя за изпълнение на трудовите й задължения като зъботехник и не е върнала при прекратяването на трудовия договор. Направил е извод за основателност на иска за връщането им на основание чл. 55, ал. 1 предл. трето във вр. с чл. 57, ал. 1 ЗЗД. Жалбата е основателна. Решението е неправилно. В случая процесните вещи са получени на основание трудовия договор между страните. Прекратяването му има действие само занапред/за в бъдеще/. Следователно не е налице хипотезата по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - получено на отпаднало основание, която има предвид отпадането на основанието с обратна сила, т. е. основанието да бъде обезсилено от неговото възникване. Не е приложима и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗЗД, защото тя има предвид задължение за връщане на определена вещ, която е получена без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание, т. е. когато се касае за вещ, която е получена в някоя от хипотезите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, каквато в случая не е налице. По делото в първата инстанция с определение на съда е признато за безспорно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с касаторката процесният микромотор се е намирал в лабораторията на института, т. е. към 20.07.2001 г. Установено е от показанията на свид. Джевелкова, че след това и към края на м. юли 2001 г., когато свид. Георгиева- дъщеря на касаторката е донесла в лабораторията болничния й лист и ключове от лабораторията, микромотора-комплект е бил там, а впоследствие при преместването на бюрата, вкл. и бюрото на касаторката, в което се съхранявал микромотора, то е било празно, микромотора липсвал- свид. Кузманова. Не е установено след прекратяването на трудовия договор Ц. Р., когато е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, да е посещавала лабораторията и да е изнесла вещи. Доказателства процесните вещи да са в нейно държане след прекратяването на трудовото правоотношение и до приключването на устните състезания във въззивната инстанция няма по делото. При това положение следва извод за неоснователност на предявения иск и като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. В случая се касае за имуществена вреда, причинена на работодателя, за която той може да претендира заплащане на обезщетение от причинилото я лице, а не връщане на липсващите вещи. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество от ВКС. Искът следва да се отхвърли като неоснователен съобразно изложените по-горе мотиви. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.