Решение № 50090 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1157/2021 г.
ВКСI търговско отделение26.09.2022 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА решение № 1027/17.07.2020 г. по т. д. № 1122/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, след отмяна на първоинстанционното решение № 1027/17.07.2020 г. по т. д. № 1122/2019 г. на СГС, са отхвърлени, поради частично уважено възражение за прихващане на ответника, предявените от Гаранционен фонд против ЗАД " ДаллБогг: Живот и Здраве " искове: с правно основание чл. 520, ал. 1 КЗ, за сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570,39 лева до общо претендираната сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019 г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г., както и в частта, с която е отменено решение № 1027/17.07.2020 г. по т. д. № 1122/2019 г. на Софийски градски съд, с характер на определение в тази му част, за присъждане в полза на Гаранционен фонд разноски за първоинстанционното производство от 6 555,43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева /, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД " ДаллБогг: Живот и Здраве " да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 520, ал. 1 КЗ, сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570,39 лева до общо претендираната сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, ведно със законната лихва върху същата, считано от 17.06.2019 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г., както и сумата от 6 555,43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева / - понесени разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 81 вр. с чл. 79, ал. 1 ГПК, сумата от 3007,28 лева - понесени разноски в касационна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 50090 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1157/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Гаранционен фонд против решение № 72/16.02.2021 г. по т. д. № 2341/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 1027/17.07.2020 г. по т. д. № 1122/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която ЗАД " ДаллБогг: Живот и Здраве " е осъдено да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 520, ал. 1 КЗ, сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570,39 лева до общо претендираната и присъдена от първоинстанционния съд сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на автомобилистите / ЗЗ " ГО" /, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019 г., както и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г., като исковете са отхвърлени, предвид прието за основателно възражение за прихващане на ответника с вземания от Гаранционен фонд, на основание чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ, вкл. в частта по отмяна на присъдени в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство, в размер на 6555,43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева /. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и формирана задължителна практика на ВКС по приложението на КЗ – ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Страната счита, че в т. 2а от ТР е даден отговор, с който въззивното решение влиза в противоречие, смисълът на който, според нея, е че липсата на съгласие се отнася до лицата, които са извън кръга на посочените в чл. 477, ал. 2 КЗ / "застрахованите" лица /. Тезата на страната е, че след като ползвателите / вписаните като обичайни водачи / попадат в този кръг, то застрахователните договори не могат да бъдат счетени за нищожни, като сключени при липса на съгласие, акцентирайки на обстоятелството, че по същите са заплащани застрахователни премии и е подадена информация за тях към ИЦ на ГФ. Касаторът се позовава на Решение на СЕС от 20.07.2017 г. по дело С–287/16 - пар. 27 – 28. Оспорва и извода на въззивния съд, че за да възникне регресното право на застрахователя към ГФ, на основание чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ, не е необходимо в хода на уреждане на претенцията на пострадалите лица да е възникнал спор между застрахователя и ГФ, относно това кой дължи обезщетението. Сочи се и противоречие с чл. 522 КЗ, според която разпоредба вноските към ГФ, направени от застрахователите, не подлежат на възстановяване. Страната счита, че тълкуването на нормата предпоставя извод, че дължимите от застрахователите към ГФ вноски не могат да бъдат обект на прихващане с вземания на застрахователите от ГФ. Противното нарушавало стабилността на застрахователния пазар, тъй като разрушава законово установените правоотношения между ГФ и застрахователите. Акцентира се на функциите на ГФ – обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна. Ответната страна - ДАД " ДаллБогг: Живот и Здраве " – оспорва касационната жалба. Намира неотносим касационния довод, основан на чл. 477, ал. 2 КЗ, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, основани на чл. 344, ал. 1 КЗ – неспазена писмена форма на застрахователния договор, като форма за действителност, предвид неподписването му от застраховащ. Страната приравнява липсата на подпис на застраховащия - на липса на съгласие, откъдето извежда нищожност на договорите, на основание чл. 26, ал. 2 пр. второ ЗЗД.