Решение № 24 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5965/2015 г.

Решение № 24 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5965/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 304 ГПК. Й. Ц. П. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд № 154 от 1.06.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г. Молителката твърди, че е съпруга на ответника по уважения ревандикационен иск П. Л. П. и като необходим другар по иска за собственост е следвало да участва като страна в процеса. С молбата за отмяна е представено удостоверение, от което се установява, че бракът между Й. Ц. П. и П. Л. П. е сключен на 7.04.1977 г. Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 304 ГПК, тъй като имотът, предмет на ревандикационния иск, не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд № 154/1.06.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г. на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на П. Л. П., че санитарният възел в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.1024.1.11 по кадастралната карта на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], ет. 1, е собственост на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] и П. Л. П. е осъден да предаде владението на имота. Съдът е приел, че собственик на имота е [фирма] [населено място] по силата на договора за продажба, сключен нотариален акт № 43, от 29.01.2013 г. на нотариус Цв. Л. вписан в регистъра на Нотариалната камера под № 138 и този имот се владее от ответника без основание. В архитектурния проект на сградата раздел Б т. 1 е посочено, че към всеки магазин е изграден санитарен възел и склад, но не е отразено, че към складовете има санитарни възли. Ответникът П. Л. П. не би могъл да се легитимира като собственик на санитарния възел, след като такъв липсва в неговия нот. акт за собственост № 6/2005 г. Той е владял имота и се е позовал в отговора на исковата молба на придобивна давност, но последиците на чл. 79, ал. 1 ЗС не са настъпили, защото не е изтекъл установения в закона десетгодишен срок. При тези мотиви на въззивния съд, независимо че от представения с исковата молба констативен нотариален акт за собственост на имот, построен от Ж., не може да се установи дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, след като изрично ответникът по делото е въвел като основание за собствеността придобивна давност, текла и изтекла по време на брака, и това основание е отречено, е разгледан спор за права върху вещ съпружеска имуществена общност. Както последователно се приема в практиката на ВКС: решение № 272 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 3185/2014 г., III г. о., решение № 293 от 5.01.2015 г. по гр. д. № 4832/2014 г., I г. о., и др. в този случай с оглед естеството на спорното правоотношение съпрузите имат качеството на необходими другари по смисъла на 216, ал. 2 ГПК, влязлото в сила решение обвързва и молителката - съпруга на ответника, независимо, че не е участвала по делото. По изложените съображения на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд № 154 от 1.06.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., с което е отменено решението на Ловешкия районен съд № 81 от 17.02.2015 г. по гр. д. № 268/2014 г. и предявения ревандикационен иск е уважен, следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на Ловешкия районен съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат дадени указания на ищеца за предявяване на иска и срещу съпругата на първоначалния ответник Й. Ц. П. и съответно тя да бъде конституирана като страна. Разноските за производството по отмяната, следва да се съобразят при новото разглеждане на делото съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение