Решение № 2638 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2018 г.

Решение № 2638 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1 Д. Петрова, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Диклиева, против решение № 104 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 583/2017 г. на Административен съд Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № 10-00-1524/22.07.2016 г. на кмета на община - Стара Загора, в частта й, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "Преустройство на апартамент № 4, на втори етаж от жил. сграда в УПИ III-3558, кв. 3 по плана на [населено място], изразяващо се в приобщаване на половината от южна тераса към жилищно помещение и приобщаване на северна тераса към жилищни помещения"; и 2 Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Николова, против решение № 104 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 583/2017 г. на Административен съд Стара Загора, в частта, с която е отменена Заповед № 10-00-1524/22.07.2016 г. на кмета на община Стара Загора, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Вътрешно преустройство на апартамент № 4, на втори етаж от жил. сграда в УПИ III-3558, кв. 3 по плана на [населено място], изразяващо се в изместване на вътрешни зидове, изграждане на нови и премахване на коминни тела", както и в частта от същото решение, с което община Стара Загора е осъдена да заплати на Д. Петрова разноски по делото, в размер на 987, 50 лева;

Касаторът: Д. Петрова поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната от нея част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за касационната инстанция.

Касаторът: Кмета на община Стара Загора поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон. В с. з. касационната жалба се поддържа от пълномощника му - юрисконсулт Минчева, която претендира и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора е била Заповед № 10-00-1524/22.07.2016 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Вътрешно преустройство на апартамент и приобщаване на две тераси към жилището", в апартамент № 4, на втори етаж от сградата в УПИ III-3558, кв. 3 на [населено място], извършен от оспорващата Д. Петрова, която е и негов собственик.

Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното от касационната инстанция.

Прието е от съда, че заповедта, в частта й на разпореденото премахване - вътрешно преустройство на ап. № 4, чрез изместване на вътрешни зидове и премахване на коминни тела, е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. Според съда заповедта частично не съдържа фактически обстоятелства и диспозитив относно предмета на премахване - кое е незаконното строителство, представляващо вътрешно преустройство. Описанието в заповедта, че са изместени вътрешни зидове, че са изградени нови разпределителни зидове, както и че са премахнати коминни тела, не е достатъчно за индивидуализация на строежа. Съдът отбелязва, че органа е следвало да конкретизира кои вътрешни зидове са премахнати, какви нови зидове са построени, както и кои са премахнатите комини. Отсъствието на такава конкретизация според съда възпрепятства проверката му за законосъобразност на заповедта, поради нарушение на формата, което е и нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това, в частта на вътрешното преустройство на ап. № 4, оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна.

В останалата част по отношение премахването на незаконен строеж, представляващ приобщаване на две тераси към жилището на ап. № 4, е прието от съда, че заповедта е законосъобразна. Подробно са обсъдени доказателствата по делото, вкл. и заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тях е установено, че преустройството на ап. № 4, изразяващо се в приобщаване площа на две тераси - половината южна тераса към жилищно помещение - спалня и целия северен балкон към две помещения - нов кухненски бокс към трапезария и ново мокро помещение, чрез събаряне на фасадни стени и изграждането на нови фасади в равнината на балконския парапет, представлява строеж, а не текущ ремонт, за който се изискват строителни книжа, с каквито строежа не разполага. Поради това и предвид установената година на извършване на преустройството 2013-2016 г., е прието от съда, че разпоредбите за търпимост на строежа по ЗУТ са неприложими.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба на Д. Петрова:

Касационната жалба е неоснователна. При направените от съда фактически установявания относно естеството и вида СМР по приобщаването на двете тераси към жилищни помещения на апартамент № 4, правните му изводи, че извършеното е строеж, за който се изискват строителни книжа, са правилни. Преустройството на двете тераси, описано в съставения КА № 7/27.04.2016 г. и потвърдено от заключението на комплексната СТЕ, е свързано със събаряне на фасадни стени и изграждането на нови, с монтиране на нови прозорци на тях и приобщаване на площа им към жилищни помещения в ап. № 4, както следва: половината от южния балкон към спалнята, а целия северен балкон към нов кухненски бокс с трапезария и ново мокро помещение.

При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че извършеното преустройство, засягащо двете тераси, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не е текущ ремонт или остъкляване по чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 6, както се поддържа от касаторката Петрова. Като вид строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, същият е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като незаконен правилно е разпоредено премахването му. Като е достигнал до същия извод по отношение на тази част от заповедта, съдът е постановил правилно решение.

Решението е правилно и по отношение изводите на съда за неприложимост разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, касаещи търпимите строежи. От гласните доказателства е установено, че строежът е извършен в периода 2013-2016 г., спрямо който разпоредбите за търпимост са неприложими. В тази връзка неоснователно се поддържа, че този период не е установен правилно, при липса на доказателства от касатора Петрова, вкл. и декларация от нейна страна, които да опровергаят събраните гласни доказателства по този въпрос.

Като правилно в обжалваната от Петрова част на решението, същото следва да се остави в сила.

2. По касационната жалба на кмета на община Стара Загора:

Касационната жалба е неоснователна.

При преценката за законосъобразност на оспорения акт, на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, правилна е преценката на съда, че в оспорената част, касаеща премахването на незаконен строеж: Вътрешно преустройство на апартамент № 4, изразяващо се в изместване на вътрешни зидове, изграждане на нови и премахване на коминни тела, заповедта е незаконосъобразна, поради неспазване на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По делото е установено, че вътрешното преустройство на ап. № 4 / извън приобщаването на двете тераси/, е свързано с: премахване на зидове между стаи, между стаи и коридора; допълнително изграждане на нови зидове между коридор и стая и между новообразуван коридор и стая; преместване на отвори за няколко врати, зазиждане на стари отвори; премахване на 3 бр. коминни тела в три от стаите;

Споделят се изводите на решаващия съд, че заповедта, в тази й част, не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсва фактическо описание на извършеното вътрешно преустройство с индивидуализация на СМР по стаи, представляващо незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Непосочването на видовете СМР възпрепятства съда при проверката на акта по чл. 168 АПК и доколко извършеното строителство представлява строеж за който се изискват строителни книжа. Такава конкретизация и индивидуализация на строежа, по отношение вътрешното преустройство в ап. № 4, липсва и в разпоредителната част / диспозитива/ на заповедта. Липсата на такова описание в заповедта, означава, че същата е без мотиви, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната й в тази част, на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК.

Ето защо, като е постановил отмяна на заповедта, в частта й, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - вътрешно преустройство на ап. № 4, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. За касатора остава възможността за нова процедура в отменената част, доколкото е налице незаконен строеж.

По отношение на обжалваните разноски община Стара Загора не представя доказателства за неправилност на обжалваното решение, нито пък обосновава основания за такава неправилност.

При този резултат по касационните жалби, исканията на двамата касатори поотделно за присъждане на разноски пред касационната инстанция, се явяват неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение