Решение № 5 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4111/2013 г.

Решение № 5 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4111/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на М. Т. П., за отмяна на арбитражно решение № 497, постановено на 12.09.2013 г. от арбитър ad hoc Б. Г., по арбитражно дело под същия номер, с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3 407,78 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от постановяване на арбитражното решение до заплащането й, на основание договор за револвиращ заем /ДРЗ/ - № [ЕГН] от 14.09.2009 г. Ищцата твърди, че предвид неподписване на Общите условия към сключения с [фирма] договор за револвиращ заем, единствено съдържащи арбитражна клауза, липсва валидно сключено арбитражно споразумение /чл. 47, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 ЗМТА/. Възразява срещу арбитражната компетентност както с доводи, че арбитражното производство противоречи на норми от публичноправен ред, установяващи компетентност единствено на националните съдилища, така и с твърдението, че разгледалият спора конкретен арбитър не е посочен в Общите условия по договора за револвиращ заем. Не оспорва уведомяването си за образуваното арбитражно производство, като твърди, че с отправения от нея отговор е предявила преждепосоченото възражение за липса на валидно арбитражно споразумение, както и че изрично е възразила за разглеждането на спора от арбитраж. Позовава се на предварително образувано с идентичен предмет, между същите страни, арбитражно дело пред Арбитражен съд "Арбитер Юстициару" със седалище в [населено място], прекратено, поради приета, след възражение на ответницата - настоящ ищец, некомпетентност на конкретната арбитражна институция. Ответникът - [фирма] - оспорва иска като неоснователен, позовавайки се на факта на изричното приемане от ищцата на ОУ на ДРЗ на физически лица /версия 16.02.2008 г., чиято относимост не е оспорвана/, съдържащи арбитражна клауза /чл. 18/, съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 286 - 287 ТЗ. По отношение останалите доводи, вкл. този за предходно прекратено арбитражно производство, по предявени идентични искове на ответника срещу М. Т., но образувано пред Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум" СНЦ, ответникът счита, че същите не попадат в никоя от предвидените в чл. 47 ЗМТА хипотези, отделно от неяснотата и бланкетността им. С прекратяване на предходно образуваното арбитражно производство не е формирана сила на пресъдено нещо по претенцията на заемодателя, с оглед което и за същия е налице правен интерес от последващо предявяване на същите исков. Искът е предявен от легитимирана страна, срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - арбитражен съд ad hoc, като видно от обратна разписка по товарителница № 1051003687599 на [фирма], пратката по същата - процесното арбитражно решение - е доставена на ищцата на 19.09.2013 г., предвид което с депозирането на исковата молба на 22.10.2013 г. е спазен преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 ГПК. Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното: С решение № 497 от 12.09.2013 г. на арбитър ad hoc Б. Г., по арб. дело под същия номер, М. Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3 407,78 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от постановяване на арбитражното решение до заплащането й, на основание договор за револвиращ заем /ДРЗ/ - № [ЕГН ] от 14.09.2009 г., като са присъдени и разноски. Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 13.1 от ОУ, която в представената като относима към момента на сключване на ДРЗ версия на ОУ от 16.02.2008 г. има различно, неотносимо към уговаряне на арбитраж, съдържание. Такава клауза, обаче, се съдържа в чл. 18 на същите ОУ, съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем ДРЗ/, вкл. породените от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнасяни за разрешаване до някой от посочените в същите арбитри ad hoc, надлежно сезирани от която и да е от страните. В изброените арбитри фигурира и разгледалият спора арбитър Б. Г. Видно е от представено извлечение от ОУ - версия 1.02.2013 г., че арбитърът е имал предвид именно тези ОУ - актуализирани, идентично съдържащи арбитражна клауза и името на арбитър Б. Г., в разпоредбата на чл. 13.1, цитирана в арбитражното решение. Действително не са представени приподписани от ищцата Общи условия на ДРЗ за физически лица, но в представения договор за револвиращ заем /раздел VI, б. "в"/ М. П. е удостоверила изрично с подписа си обстоятелството, че при подписването му приложимите Общи условия към ДРЗ за физически лица са й били предадени, същата се е запознала внимателно с тях и ги е приела без забележки и със задължението да ги спазва, като съставляващи неразделна част от договора. Ищцата не е оспорила автентичността на подписа си под договора. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения: С оглед установеното по-горе съдържание на договора за револвиращ заем, съдържащ клауза, изрично установяваща знание на клиента за съдържанието на ОУ на ДРЗ на физически лица, вкл. получен препис от същите /неопровергано с доказателства, като факт изцяло в доказателствена тежест на ищцата/, декларираното внимателно запознаване със същите преди сключването на договора и приемането им без забележки и със задължение за спазване, като неразделна част от договора, искът с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА, обоснован с неспазена писмена форма съгласно чл. 7, ал. 2 пр. 1 ЗМТА, се явява неоснователен. С приемането на Общите условия - версия 16.02.2008 г., на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 287 ТЗ, същите са обвързали ищцата и с включената в тях писмена арбитражна клауза, неизменена досежно уговорения вид арбитраж и съгласуваните между страните компетентни арбитри ad hoc и с последващите ОУ на ДРЗ на физически лица - версия 1.02.2013 г. И в двете версии арбитър Б. Г. фигурира като възприет от страните възможен арбитър за разрешаването на спора, предвид което противният довод на ищцата е фактологично опроверган. Ако ищцата възразява срещу приложимостта на новите, актуализирани ОУ, то е налице арбитражна компетентност съгласно ОУ при действието на които е сключен договора, което действие не би могло да отпадне единствено с приемането на нови Общи условия към ДРЗ на физически лица от заемодателя. Ако пък се позовава и на действието на ОУ версия 1.02.2013 г., то както се посочи по-горе, чл. 13.1 съдържа изрично арбитър Б. Г., като уговорен възможен арбитър. Ирелевантно към основание по чл. 47 ЗМТА е възражението за предходно образувано и прекратено арбитражно дело между страните, с идентичен предмет, пред институционален арбитраж "Арбитер Юстициарум". Не се касае за предходно разрешен по същество между страните идентичен материалноправен спор, нито преценката на различна от настоящата арбитражна институция, относно компетентността й по конкретния спор, се явява обвързваща и за настоящата, изключвайки допустимостта на така образуваното последващо арбитражно производство, ако би се приело, че се касае косвено за довод по чл. 47, т. 3 ЗМТА. Доводът на страната за противоречие на правораздаването от арбитраж, респ. на арбитражното решение, на норми от публичноправен ред е по начало неконкретизиран, като евентуално възможен такъв по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Ако се касае за довод за противоконституционност на § 3 ПЗР на ЗМТА, уреждащ приложимост на ЗМТА и между страни с местожителство или седалище в Република България, то неясно и немотивирано е на коя конкретна конституционна норма този законов текст - относим към уредбата на доброволния вътрешен арбитраж - противоречи, като настоящият състав не съзира противоречие. Арбитражното правораздаване се основава на свободно формирана, взаимна воля на страните, за отнасяне разрешаване спора им пред различна от съдебната правораздавателна институция, поради което и чл. 47 ЗМТА урежда защита срещу недействителността на самото арбитражно споразумение или срещу обвързващите правни последици на арбитражно решение при липсващо изобщо споразумение, дължимо поначало в писмена форма, като условие за действителност на арбитражната клауза. Тази защита е уредена именно в гарантиране страните срещу злоупотреба при нематериализирано от тях изобщо или материализирано, но при порок на волята, изявление за арбитражно споразумение, т. е. в гарантиране доброволността на избора и самия избор за разрешаването на спора чрез арбитраж, който пък избор е проявление на принципа за свободата на формиране на волята. С оглед гореизложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответната страна е заявила своевременно искане за възмездяване на разноски, но не е доказала понасянето им - заплатено адвокатско възнаграждение от 350 лв., поради което и същото не следва да се присъди в тежест на ищцата. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение,