Решение № 15774 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2009 г.

Решение № 15774 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Илияна Тошева от с. Челопек, област Враца срещу решение № 8 от 22.05.2009 г. по адм. д. № 63/2009 г. на Административен съд - Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Ответната РДНСК - Враца не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Тошо Тошев не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ВР-48/27.11. 2007 г. на началника на РДНСК - Враца, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "стопанска сграда № 2" в УПИ ХI-189, 190, кв. 31 по плана на с. Челопек, собственост на Илияна Тошева. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, като е прието, че строежа не е деклариран за узаконяване по реда и в срока на § 184 от ПЗР на ЗУТ и не попада в приложното поле на § 16 ПР на ЗУТ. По отношение търпимостта на строежа, с оглед задължителните указания на ВАС е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана изцяло от съда като съответна на останалите доказателства, сочеща на несъответствие на процесния строеж с действащия към момента на изграждането му план, а също и по сега действащия ПУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № ХIII-09 от 08.11.2007 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден без изискуемите по ЗПИНМ (отм.) строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, независимо, че е изграден през 1960 г., тъй като неоспорената по делото експертиза категорично сочи на попадане на строежа в терен, отреден за улица, както по устройствения план от 1925 г., така и по сега действащия план, одобрен със заповед № 383/22.06.1981 г. Безспорно е и обстоятелството, че процесната "стопанска сграда № 2" в УПИ ХI-189, 190 не е декларирана за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение