Решение № 2102 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2013 г.

Решение № 2102 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Генчева Иванова от гр. Габрово, против решение № 143 от 17.01.2013 г., постановено по адм. д. № 168/2012 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски орган в териториално звено Габрово на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № ГБ/33-10/10.05.2012 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Мария Генчева Иванова е задържана за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд Габрово е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като по делото се установило, че спрямо жалбоподателката към момента на задържането й са били налице данни за извършено престъпление. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като основание за постановяването й е посочен чл. 304, ал. 1 от НК. Задържането е извършено в 08.05 ч., а Иванова е освободена в 13.50 ч. От събраните по делото доказателства е установено, че на 10.05.2012 г. в дома и кантората на Мария Иванова са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване с разрешение на съдия, като същите са започнали в 8.10 ч. Установено е, че на 31.05.2012 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282, ал. 2, изр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и че на 12.11.2012 г. Иванова е привлечена в качеството й на обвиняем за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 291, ал. 1, вр. 20, ал. 3 от НК. Видно от приложеното по делото писмо от 24.09.2012 г. на началник сектор "БОП" - Габрово, е че след извършване на описаните по-горе процесуално-следствени действия Мария Иванова е отведена в сградата на ОД на МВР Габрово за даване на обяснения и тъй като е било ограничено правото и на свободно предвижване е издадена оспорената заповед. От така установената фактическа обстановка следва, че спрямо жалбоподателката не е била налице хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповед за задържането й за срок от 24 часа. Съгласно цитираната норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК от страна на Иванова. Фактът, че спрямо жалбоподателката са предприети процесуално-следствени действия, обоснова изводът, че данните за извършено престъпление, но не за посоченото в заповедта, са били налични преди предприемането на претърсването и изземването, разрешено от съда по надлежния ред, поради което в момента на задържането й не са били налице данни за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК. В подкрепа на извода, че при задържане на касаторка не са били налице данни за извършено престъпление е и писмото на началника на сектор "БОП" -Габрово, в което се посочва, че Иванова е отведена в полицията за даване на обяснения по случая и тъй като правото й на свободно предвижване е било ограничено е издадена заповедта за задържане. Следователно спрямо Мария Иванова не са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена. Предвид изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да се осъди Държавна агенция "Национална сигурност"да заплати на Мария Генчева Иванова направените по делото разноски в размер на 315 лв., от които 15 лв. заплатени държавни такси и 300 лв. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,