Решение № 3486 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2015 г.

Решение № 3486 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димо Иванов Иванов от гр. Сопот срещу решение № 939 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 805 от 2015 г. на Пловдивския административен съд. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Наред с това се въвежда твърдение, че заповедта, предмет на обжалване в първоинстанционното производство, е нищожна, същата не е подписана от Кмета на Община Карлово. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Карлово,, чрез пълномощника адв. Царев, в депозирания писмен отговор на касационната жалба, изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Доводите се поддържат от пълномощника в с. з., като се отправя и искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 290 от 6.03.2015 г. на кмета на община Карлово. С нея на основание по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е било постановено изземване на общински имот № 077002, представляващ язовир в с. Московец, местност "Кору дере", общ. Карлово, от Димо Иванов Иванов. Съображенията за това са били, че между страните липсвал сключен наемен договор, имащ за предмет този имот, тъй като съществуващият такъв е бил прекратен поради неполагане дължимата грижа от наемателя. Направен е извод, че жалбоподателят държи язовира без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост. Решението е правилно постановено. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е имало сключен наемен договор за общинския имот № В-67/16.07.2010 г., който, с Уведомително писмо изх. № 91-00-255 от 9.04.14 г. до Димо Иванов, е бил прекратен, считано от датата на получаване на писмото. Последното е получено лично от Иванов на 28.04.14 г., което е видно и от приложената по делото разписка. При тази фактическа обстановка, изводът на административния съд за наличие на предпоставките за издаване на заповед по реда на чл. 65 ЗОС е законосъобразен. Фактическите основания на заповедта се потвърждават от доказателствения материал в административната преписка. Налице е прекратен договор за наем по отношение на процесния имот - публична общинска собственост, с едностранно писмено предизвестие до жалбоподателя, получено от него на 28.04.2014 г. Установено е от доказателствата, а и се признава от жалбоподателя този факт, че продължава да държи и ползва имота без правно основание и към настоящия момент. Налице е основанието по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за издаване на процесната заповед. Правилно съдът е приел, че непрецизността в разпоредителната част на акта не е съществена и не определя волеизявлението като неясно и неизпълнимо. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е заплатил целия дължащ наем за обекта, вследствие на което продължил да го ползва безпрепятствено. Заплатената сума представлява обезщетение за ползването на имота при прекратен договор за наем и ползването на същия без правно основание. Неоснователно е възражението за издаване на заповедта от некомпетентен орган, тъй като е подписана от неизвестно лице, а не от кмета на Община Карлово. Заповедта е издадена и подписана от компетентния, съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗОС орган-кметът на Общината. Доказателства за противното не са налице, още повече, че това твърдение се прави за първи път в касационната жалба. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени и претендираните разноски в размер на 500 лв., съобразно приложения списък. Воден от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,