Решение № 133 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 307/2013 г.

Решение № 133 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 307/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Видинската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 144/25.10.2012 г. по внохд № 297/2012 г. на Видинския окръжен съд. Релевират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се иска присъдата да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимата мотивира становище, че протестът е неоснователен, тъй като данните по делото сочат наличие на гражданско- правни отношения. Частният обвинител и граждански ищец В. В. и неговият повереник не се явяват и не вземат отношение по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С атакуваната присъда Видинският окръжен съд отменил осъдителната присъда № 627/18.09.2012 г. по нохд № 1818/2012 г. на Видинския районен съд, признал подсъдимата В. К. П. за невинна и я оправдал по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК. Отхвърлил изцяло гражданския иск на В. В. за причинени имуществени вреди в размер на 1146 лв. Протестът е основателен. Видинският окръжен съд е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата. На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е нарушил принципа за непосредственост, прогласен с нормата на чл. 18 от НПК и е основал присъдата си върху доказателствени материали, които не е събрал и проверил лично. Видно от материалите по делото, съдебното следствие е проведено в отсъствие на подсъдимата, на основание чл. 269, ал. 3 от НПК, поради което тя не е давала обяснения по обвинението пред съдебния състав. В нормата на чл. 279 от НПК е регламентират процесуалния ред, по който обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство могат да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност и да се ползват от съда при изграждане на фактическите изводи. От изготвените протоколи от съдебните заседания не се установява първоинстанционният съд въобще да е подложил на преценка възможността за прочитане на обясненията на подсъдимата, нито те са приобщавани към доказателствения материал по съответния ред. Въпреки това ги е ценил като годно доказателствено средство и ги е ползвал при изграждане на изводите по фактите /л. 2 от мотивите/. Въззивният съд не е констатирал допуснатото процесуално нарушение и не го е отстранил. Нещо повече, приел е нови фактически положения, за които липсват каквито и да било доказателствени източници. Основателно е възражението в касационния протест, че данни за изпадането на подсъдимата в невъзможност на изплаща вноските за компютъра, тъй като тя и семейството й загубили апартамента си и трябвало да изплащат паричен заем, не се съдържат в доказателствата, събрани от първата инстанция. Твърдения в този смисъл са отразени във въззивната жалба на подс. П., която без съмнение не е доказателствено средство за установяване на правно релевантните факти. Някакви индикации за имуществени проблеми на семейството се съдържат в представеното пред първия съд Постановление за прекратяване на наказателното производство по дознание № 525/2009 г. на Видинската районна прокуратура, което не е обсъдено от въззивния съд. Друг е въпросът, че от съдържанието му би се установило, че материалните и имуществени неблагополучия на семейството на подсъдимата предхождат, а не следват във времето инкриминираното й поведение. Върховният касационен съд се съгласява с изложеното в протеста, че приетите от въззивната инстанция нови факти не се основават на анализ на събраните по делото доказателства, а се базират на изложените твърдения на подсъдимата във въззивната й жалба. По същество въззивният съдебен акт не е мотивиран, поради което следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. След установяване на правно-релевантните факти по предвидения в НПК ред могат да се правят изводи по приложение на материалния закон, поради което настоящият състав не може да вземе отношение по оплакването по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение