Решение № 4324 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2017 г.

Решение № 4324 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. против решение № 43/9.02.2017 г. по адм. дело № 677/2016 г. на Административен съд - гр. Д. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - И. С. С., от с. С., област Д. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 43/9.02.2017 г. по адм. дело № 677/2016 г. Административен съд - гр. Д. е отменил заповед № 0805-РД 01-0030/23.11.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Т., потвърдена с решение № 08-РД 06-0003/14.12.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Д., с която е разпоредено И. С. С., от с. С. да бъде лишена от право на целева помощ за отопление до възстановяне на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за нейната отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на И. С. С. е била отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво за сезон 2016/2017 г., при декларирани доходи на семейството за последните 6 месеца в размер на 1100,00 лева, от които 364,21 лева придобити от трудова дейност и 736,67 лева, получени помощи по ЗСПД. Съгласно изготвена от ТД на НАП офис Д. докладна справка за лицето Н. А. А., съжителстващо на съпружески начала с И. С. С., е посочено, че със стокова разписка от 19.05.2015 г. му е била изплатена сумата от 870,00 лева, за предадени билки, която сума не е била декларирана пред органите по социално подпомагане. Последното е мотивирало административния орган да приеме, че е налице недобросъвестно упражняване на права и да разпореди санкция по смисъла на чл. 14, ал. 5 от ЗСП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Диференцираният минимален доход за отопление е изчислен точно от административния съд, а установеният средномесечен доход, включвайки и недекларираните 870,00 лева формира сума по-ниска от него. Правилен е извода на съда, че правото на социално подпомагане е възникнало и е законосъобразно упражнено, макар и при неточно посочване на действителния доход на семейството. Недобросъвестност за укрита информация би била налична при установен доход, който надвишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане. (В този смисъл са решение № 10447/30.10.2007 г. по адм. дело № 4750/2007 г. на Върховния административен съд и решение № 9033/19.07.2016 г. по адм. дело № 11303/2015 г. на Върховния административен съд). При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение