Решение № 7878 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2017 г.

Решение № 7878 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано е по касационна жалба (неправилно наименувана "частна жалба") от В. Б. М. срещу решение № 3937/12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2203/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. В жалбата не се сочат конкретни пороци на съдебното решение, същата е бланкетна, поради което на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следва да извърши служебно проверка. Ответникът - директор на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, гр. С. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. Б. М. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-КС/651 от 21.10.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за отказ за отпускане на еднократна помощ, потвърдена с Решение № 22-РД06-0019/12.01.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град. Началото на административното производство е сложено с молба-декларация на Миронова вх. № ЗСП/Д-С-КС/651 от 30.09.2016 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село с искане за отпускане на еднократна помощ за хотел, храна, лекарства, битови и др. насъщни нужди. Лицето е декларирало, че е пенсионер, с установена от ТЕЛК над 90% намалена работоспособност, неомъжена. Посочила е, че брутният доход на семейството е в размер на 219 лв. общо, обитава общинско жилище, единствено за семейството й, съжителства с двете си деца и не притежава движимо и недвижимо имущество. В административното производство е изготвен социален доклад, в който е посочено, че не е извършена социална анкета, тъй като молителката Миронова не живее на посочения от нея постоянен адрес и при посещенията не е намерена. Установено е, че доходът й от предходния месец е 219.49 лв. Направено е предложение от социалния работник за отказ да бъде отпусната исканата еднократна социална помощ с мотив, че не са представени документи, обуславящи инцидентно възникнала жизненоважна потребност към момента на подаване на заявлението. Посочено е още, че молителката има постоянен доход от пенсия и получава добавка за диетично хранене по чл. 42 от ЗИХУ. След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно, че в случая социална анкета по реда на чл. 27 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) във вр. § 1, т. 11 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) не е проведена, като провеждането й не е било възможно поради ненамиране на кандидата за помощта на заявения от него адрес. П. наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 3 - ал. 5 от ППЗСП, респ. оставени уведомления на постоянния адрес съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, лицето не се е явило в дирекция "Социално подпомагане" за справка. Първоинстанционният съд извежда, че в случая не се касае до неположени от страна на административния орган усилия да извърши социална анкета, а до липса на съдействие за това от страна на молителката. По горните съображения, решаващият съд намира за законосъобразен отказа на административния орган за отпускане на еднократната помощ. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалба, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в подадената молба-декларация за отпускане на социална помощ оспорващата не конкретизира жизненоважните потребности, които налагат отпускането на помощта, и в какво се изразява техният инцидентен характер. Миронова е посочила бланкетно, че се касае за "хотел, храна, лекарства, битови и други насъщни", като не представя доказателства за конкретния повод, наложил извършване на извънредни разходи за жизненоважни потребности". От приложените по делото уведомления от 04.10.2016 г. и от 12.10.2016 г. се установява, че оспорващата е уведомена от органите на социалното подпомагане, че на същите дати е бил посетен посоченият от нея адрес във връзка с подадената молба-декларация за отпускане на социална помощ. Тъй като не е намерена адреса Миронова е поканена в 3-дневен срок за справка в дирекция "Социално подпомагане" - Красно село. На основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В хода на социалната анкета се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от ППЗСП. Според алинея първа от посочения текст, в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес - чл. 27, ал. 2 ППЗСП. Съгласно чл. 27, ал. 3 ППЗСП, в случай че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка. Алинея 4 от същия текст сочи, че ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане". В случая изискванията на чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП са били спазени, както правилно е установил първоинстанционния съд. Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", както е в конкретния случай, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,