Решение № 8405 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 720/2015 г.

Решение № 8405 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 720/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ПЪРФЕКТ ТРАВЪЛ - БГ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Цар Петър" № 2, вх. Г, ет. 4, ап. 12, ЕИК 202788003, срещу решение № 128/30.10.2014 г. на Административен съд Добрич по административно дело № 472/2014 г. Претендира се неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на обжалваната Заповед № 288/31.07.2014 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич /ОДБХ-Добрич/, с която е спряна експлоатация на обект: ресторант Соната с рег. № 082600206, с УР № 320/11.06.2014 г., находящ се в с. Кранево, Община Балчик, считано от 12,00 ч. на 31.07.2014 г. Поддържат се възраженията за нарушено право на защита, доколкото в издадения акт за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ не са изписани относимите факти спрямо приложимата правна квалификация на вменените нарушения, като се поддържа извода за липса на мотиви на наложената мярка. Ответната страна - директорът на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Добрич, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: Между страните е безспорно, че със Заповед № 288/31.07.2014 г. на Директора на ОБДХ - Добрич е спряна експлоатацията на търговски обект: ресторант Соната с рег. № 082600206, с УР № 320/11.06.2014 г., находящ се в с. Кранево, Община Балчик, считано от 12,00 ч. на 31.07.2014 г. Като правна квалификация на вменените нарушения, послужили като основание за налагане на мярката са изписани: Глава I, Приложение II на Регламент 852/2004/ЕО, т. 1, т. 2 /а, б, в/, Глава X, т. 3, чл. 21а от Закона за храните /ЗХ/. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните. С решение № 128 от 30.10.2014 г. по административно дело № 472/2014 г. на Административен съд - Добрич е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповедта. В рамките на първоинстанционното съдебно производство Административен съд - Добрич, анализирайки обжалваната заповед, е приел за установено от фактическа страна, че в обекта има необезопасени кабели на електрическа инсталаци в склад за суровини, затрудняващи почистването на стени и тавани; необезопасени електрически крушки; в едно хладилно съоръжение се съхраняват колбаси в кашон от филе пангасиус и храни с вътрешна опаковка; замърсени повърхности на врати и уплътнения на хладилни съоръжения; мивките за подготовка на храни се използват за миене на кухненска посуда; допуска се неизмити зеленчуци да достигат до зоната на студена кухня; съвместно съхранение на храни в транспортна опаковка и храни във вътрешна посуда; замърсени и корозирали повърхности на везна, картофобелачка, миялна машина; пожарогасители 3броя с трайни наслоявания от прах и мазнини; не са осигурени условия за преобличане на персонал; не са представени чек-листи за отчитане хигиената в помещенията; не са предприемани коригиращи действия по отношение на достигане на критичен лимит на ККТ1-75 градуса /отчитани стойности 72 градуса/; не е разработена НАССР-процедура за топло съхранение на храни, но са представени чек-листи с отчетени стойности 61-62 градуса; не е разработена НАССР-процедура за подмяна и обезвреждане на фритюрната мазнина. Въз основа на тези факти е направил извод за законосъобразно наложена принудителна административна мярка с обжалваната заповед при нарушения на Глава I, Приложение II на Регламент 852/2004/ЕО, т. 1, т. 2 /а, б, в/, Глава X, т. 3, чл. 21а от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните. Решение е неправилно. По делото не се спори, че във връзка със заповед № РД 11-1247/30.07.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните, на 31.07.2014 г. от служители на Българската агенцията по безопасност на храните е извършена инспекция на обект: ресторант Соната, с. Кранево, зона Отдих, стопанисван от "ПЪРФЕКТ ТРАВЪЛ - БГ" ООД. За установеното при проверката е съставен доклад от извършената инспекция в обекта на 31.07.2014 г. /л. 12-14 от делото/ и е издадено Предписание от 31.07.2014 г. /л. 17-18 от делото/. На същата дата - 31.07.2014 г. е издадена и Заповед № 288/31.07.2014 г. на Директора на ОДБХ - Добрич, с която е спряна експлоатация на обект: ресторант Соната с рег. № 082600206, с УР № 320/11.06.2014 г., находящ се в с. Кранево, Община Балчик, считано от 12,00ч на 31.07.2014 г. Като фактически основания за издаване на оспорената заповед, органът сочи установените несъответствия, отразени в доклада от извършената инспекция. От приложените по делото доказателства от ответника се установява, че след издаване на Заповед № 288/31.07.2014 г. са извършвани две проверки - на 01.08.2014 г. /констативен протокол от 1.08.2014 г. - л. 19 от делото/ и на 4.08.2014 г. /констативен протокол и чек-лист за инспекция от 4.08.2014 г. - л. 21 и сл. от делото/. Установява се, че въз основа на доклад от извършена инспекция на обекта и чек-лист за инспекцията на обекта /и двата от 6.08.2014 г. - л. 28-38 от делото/ и по заявление на дружеството-оспорващ с вх. № 3144/6.08.2014 г. е издадена Заповед № РД 11-301/6.08.2014 г. за възстановяване експлоатацията на процесния обект. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед: В действителност, нормативната регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в Закона за храните (ЗХ). Безспорно, при нарушения на Закона за храните административните органи за контрол върху производство и търговия с храни могат да налагат принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 30, ал. 1 ЗХ. Именно в качеството си на орган за извършване на контрол върху всички храни директорът на съответната областна дирекция е приложил принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, а това е ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, според което държавата закриля здравето на гражданите. За да се приложи обаче посочената по-горе ПАМ, компетентните органи следва по безспорен начин да констатират извършени от проверяваното дружество нарушения, като последните следва да бъдат точно описани и да им бъде вменена съответната правна квалификация. В конкретния случай, Върховният административен съд намира, че при издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършени нарушения, скрепени със съответстващите правни норми от Закона за храните. Горното обосновава извод за липса на мотиви на оспорваната заповед. Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на изискването за форма на акта, което налага неговата отмяна. Неправилно Административен съд - Добрич е приел, че обжалваният акт е законосъобразен. Общото и хаотично изброяване на изводи /като например: "замърсени повърхности"/ и констатации /като например: "необезопасени кабели"/, от една страна и прибавянето към тях на квалификации, съдържащи множество състави на различни нарушения /например: глава първа на Регламент 852/2004 г./ не обосновава извод за мотивираност на наложената принудителна административна мярка в частта относно вменените нарушения. В чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ е предвидено налагане на ПАМ "спиране експлоатацията на обект за производство и търговия с храни или на част от него" при установяване на нарушения на нормите и изискванията, определени в нормативен акт. Разпоредбата е препращаща и изисква конкретно посочване от фактическа и правна страна на вменените нарушения. Всяко от вменените нарушения следва да бъде изписано от фактическа и правна страна с посочване на съответстващата нарушена разпоредба. Само по този начин може да се осъществи контрол върху законосъобразността на вменените нарушения. Общото изписване на множество факти и изводи, хаотично и непоследователно, както и хаотичното и неотносимо спрямо конкретните факти изписване на правни норми, не дават възможност за коректна преценка относно вменените от органа нарушения, за които се налага процесната принудителна административна мярка. На следващо място, стои въпроса относно нарушението на чл. 30а във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗХ. Неизлагането на мотиви относно наложената мярка, поставя въпроса относно спазване на принципа за пропорционалност, заложен в чл. 6 АПК. Законодателят е предоставил на административния орган правото да прецени дали да наложи принудителната административна мярка - спиране експлоатацията на обект. Юридическият факт, при наличието на който органът може да стори това, е установено нарушение на нормите и изискванията, определени с нормативен акт. Следователно тогава, когато органът установи нарушение, негово е правото да прецени да спре ли експлоатацията на обекта и за какъв период. Тази свобода на органа законодателят е ограничил с въвеждането - в чл. 30а, ал. 1 ЗХ, на специална цел, която да реализира мярката - създаване на възможност търговецът да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствията и причините за появата му. Наред с това законодателят е посочил изрично, че органът следва да упражни оперативната си самостоятелност като отчете същността на несъответствието. Границите на дискрецията на органа са ясно очертани от законодателя в рамките на създаването на възможност производителят да предприеме действия за отстраняване на несъответствието при отчитане на неговата същност. Горното обосновава извод, че органът не следва да налага мярката автоматично. Спирането на експлоатацията той може да наложи само тогава, когато точно тази принудителна мярка ще постигне законовата цел - създаване на възможност за производителя да отстрани несъответствието. На следващо място, спирането трябва да е съответно на същността на несъответствието, т. е. последното трябва да е такова, че спирането да е средството чрез което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Наред с това трябва да не съществуват други по-благоприятни за субекта мерки, чрез които също може да се постигне целта на акта - създаването на възможност за отстраняване на несъответствието. Ако не са спазени тези изисквания, принудителната административна мярка би се превърнала от инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда в санкция за определено поведение, което изцяло би подменило нейното съдържание, цел и характеристика. В случая, органът е направил някакви констатации, без да посочи всяка от тях какво нарушение представлява. Недопустимо е съдът да допълва мотивите на органа като дописва и правни квалификации на невменени със заповедта нарушения. Дори и да се приеме обаче, че органът е имал компетентността да прецени да наложи или не принудителната мярка, предвид отразените констатации за нарушения, в оспорената заповед органът не изложил абсолютно никакви мотиви защо налага точно тази принудителна мярка. Не е ясно тази мярка ще създаде ли възможност търговецът да отстрани несъответствията. Не е ясно това ли е единственият начин да се създаде тази възможност. Не е ясно съществуват ли други мерки, които също могат да доведат до целения резултат, но които са по-икономични за касатора, а и за обществото. Не е ясно отчел ли е органа същността на несъответствието. Липсата на мотиви досежно тези решаващи за законосъобразното упражняване на дискрецията обстоятелства не дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност по смисъла на чл. 169 АПК. А елемент на законосъобразността на решението, взето при дискреция, е нейното законосъобразно упражняване. Липсата на мотиви за релевантните досежно упражнената дискреция обстоятелства, прави оспорената заповед незаконосъобразна. Съдът като не е отчел тези нарушение на закона, е постановил неправилно като краен резултат съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на нови факти, а и входа на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на това касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. От изложеното по-горе досежно липсата на мотиви, от които да може да се прецени законосъобразно ли органа е упражнил дискрецията си да наложи процесната принудителна мярка следва, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 650 лв. за първа инстанция и 627 лв. за касационна инстанция или общо в размер на 1277 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,